Мортън въздъхна.
— Това е всичко засега. Оставете охраната на коридорите. Не местете излъчвателите от мястото им! Шефовете на отдели да се явят на поста за контрол!
Гросвенър разбра, че експериментът е приключил.
Пета глава
Гросвенър подаде документите си на часовия пред входа на контролния пост. Мъжът ги изгледа подозрително.
— Изглеждат наред — каза той накрая. — Във всеки случай не съм допускал тук друг под четиридесет години. Как получихте този пост толкова млад?
Гросвенър се усмихна.
— Благодарение на една нова наука.
Часовият погледна отново пропуска му и каза, подавайки му го обратно:
— Нексиализъм? Какво е това?
— Приложен холизъм2 — отвърна Гросвенър и прекрачи прага.
Когато миг по-късно се обърна, видя, че часовият се взира в него озадачено. Гросвенър се усмихна и веднага забрави за случката. За първи път идваше в контролния пост. Огледа се с любопитство, впечатлен от гледката. Контролното табло представляваше масивна конструкция, съставена от няколко метални дъги, всяка една с дължина около седемдесет метра. Между тях имаше по няколко стръмни стъпала. Инструментите можеха да се управляват както от земята, така и от специален контролен стол, придвижван от подемен апарат, закрепен за тавана. Най-ниското ниво на залата бе заето от аудитория с около стотина удобни кресла, които бяха достатъчно широки, за да поберат хора с космически костюми. Близо двадесетина мъже вече бяха заели местата си. Гросвенър се настани тихо на един от столовете. Малко по-късно Мортън и капитан Лийт влязоха в залата от кабинета на капитана, който се намираше в съседство с контролния пост. Офицерът седна. Мортън започна без предисловия.
— Ние знаем, че от всички апарати в машинното отделение най-важно за чудовището е електрическото динамо. То трябва да е положило отчаяни усилия да го включи, преди да успеем да проникнем през вратите. Някакви коментари?
Пенънс каза:
— Бих искал някой да ми обясни как е успяла тази котка да направи вратите непробиваеми.
Отговорът дойде от Гросвенър:
— Съществува електричен процес, който позволява металите да станат свръхтвърди за известно време. За това са необходими, доколкото знам, няколко тона специално оборудване, с каквото не разполагаме на този кораб.
Кент се извърна към него и каза нетърпеливо:
— Каква полза, ако знаем как го е направил? Щом не можем да разбием тези врати с атомни дезинтегратори, ние сме обречени. Звярът може да прави каквото си иска с този кораб.
Мортън поклати глава.
— Трябва да разгледаме възможните изходи и именно затова сме се събрали тук. — Той повиши глас: — Селенски!
Пилотът се показа над облегалката на контролния стол. Внезапната му поява изненада Гросвенър.
— Какво има, сър? — попита Селенски.
— Включете всички двигатели!
Селенски сръчно насочи контролния стол към централния комутационен блок и внимателно придвижи големия стартов лост на необходимата позиция. Корабът леко се разтресе: чу се свистене и в продължение на няколко секунди подът трепереше. Корабът се стабилизира, машините заработиха в нормален ход, свистенето премина в тихо трептене.
Без повече да чака, Мортън заговори:
— Ще поискам от експертите на кораба да дадат предложения как да се преборим с котето. Нуждаем се от консултации между шефовете на различните отдели и, колкото и интересни да са теоретическите възможности, трябва ни практическо решение.
„С други думи — помисли си Гросвенър унило, — ние не се нуждаем от вас, нексиалиста Елиът Гросвенър.“ А не би трябвало да е така. Защото това, което Мортън всъщност искаше, налагаше интеграция на много науки — самата основа и на нексиализма. И все пак Мортън едва ли щеше да прояви интерес към неговия професионален съвет. Предположението му се оказа вярно.
Два часа по-късно директорът каза уморено:
— Мисля, че е време да хапнем и починем за половин час. Изправени сме пред голямо изпитание и се нуждаем от всичките си сили.
Гросвенър тръгна към своя отдел. Почивката и храната не го вълнуваха в момента. На тридесет и една години можеше от време на време да се лишава от тези неща. По-скоро смяташе, че през следващия половин час трябва да реши проблема с чудовището, което бе завладяло кораба.
2
Холизъм — възглед, според който органичната или интегрираната цялост притежава своя независима реалност, която не може да бъде разбрана чрез анализ на отделните и части. — Б.пр.