Според него заключението, до което бяха стигнали учените, беше повърхностно. Всеки един от учените бе представил накратко идеите си, но никой от присъстващите не беше в състояние да направи необходимите връзки между отделните научни дисциплини. По тази причина одобреният от тях план за нападение страдаше от липса на цялостност.
Гросвенър се чувстваше неловко при мисълта, че въпреки младостта си вероятно бе единственият човек на борда, който вижда слабостта на този план. За първи път от шест месеца насам, когато се включи в експедицията, той осъзна колко много се е променил във Фондацията по нексиализъм. Нямаше да бъде преувеличено да се каже, че другите образователни системи са твърде остарели. Гросвенър не си приписваше лични заслуги за това. Системата и методът на нексиализма не бяха негово откритие. Но като възпитаник на Фондацията и участник в междузвездната експедиция със „Спейс Бийгъл“ той нямаше друг избор, освен да намери решение на проблема с чудовището, а след това, използвайки всичките си възможности, да убеди ръководителите в своята правота.
Бедата беше, че в момента не разполагаше с достатъчно информация. Реши да си я набави веднага и се свърза по комуникационната линия с няколко отдела.
Представяше се като шеф на отдел и това имаше ефект. Събеседниците му, повечето учени, с готовност се отзоваваха. Имаше и такива, които заявяваха: „Ще трябва да поискам разрешение от шефа си.“ Един от началниците на отдели — Смит — разговаря лично с него и му даде всички сведения, които поиска. Друг учтиво го помоли да се обади пак, след като котката бъде унищожена. Накрая Гросвенър се свърза с химиците. Помоли да разговаря с Кент, като се надяваше, че ще му откажат. Дори си беше подготвил фразата: „Тогава вие можете да ми дадете необходимата информация.“ За негова неприятна изненада миг по-късно чу гласа на Кент.
Главният химик го слушаше със зле прикрито нетърпение и рязко го прекъсна:
— Можете да получите тази информация по установените канали. Но трябва да ви предупредя, че откритията, направени на планетата, няма да бъдат общодостъпни поне още няколко месеца. Ние трябва да проверим неколкократно всички данни.
Гросвенър продължи да упорства:
— Господин Кент, моля настойчиво за вашето разрешение да получа сега сведенията за количествения анализ на атмосферата на тази планета. Това би могло да има важно значение за плана, който начертахме на съвещанието. Затруднен съм в момента да ви обясня всичко, но ви уверявам…
— Вижте, момчето ми — прекъсна го Кент саркастично, — сега не е време за академични дискусии. Изглежда вие не разбирате, че се намираме в смъртна опасност. Ако нещо се обърка, вие, аз и всички останали ще бъдем изправени пред реално нападение. Това няма да бъде упражнение по интелектуална гимнастика. А сега ще ви помоля да не ме безпокоите поне в близките десет години.
Чу се щракване и връзката прекъсна. Известно време Гросвенър седя, пламнал от обида. Сетне се усмихна тъжно и се обади в още няколко отдела.
Неговите таблици с висока степен на вероятност покрай другото съдържаха в съответните полета знаци, показващи количеството вулканична прах в атмосферата на планетата, данни за различните растителни форми, почерпени от предварителните изследвания на техните семена, типа храносмилателна система, която би трябвало да имат животните, за да се хранят с проучените растения. В тях чрез математическа екстраполация се даваше и отговор какви са били вероятните видове същества, които са използвали тревопасните за храна.
Гросвенър напредваше бързо, тъй като работата му се състоеше основно в поставянето на знаци и маркировки, и скоро диаграмата беше готова. Получи се доста заплетена. Нямаше да е лесно да я обясни на човек, незапознат с нексиализма. За него самия картината беше достатъчно ясна. В сегашната критична ситуация тя сочеше възможности и решения, които не биваше да се пренебрегнат.
Под заглавието ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ Гросвенър написа: „Всяко взето решение трябва да включва и резервна вратичка.“
Направи четири копия на диаграмата и се отправи към Математическия отдел. Входът се охраняваше от четирима души, очевидно като предпазна мярка срещу котката. След като му отказаха достъп до кабинета на Мортън, Гросвенър поиска да се срещне с някой от секретарите на директора. Най-накрая от съседна стая излезе млад мъж, който разгледа учтиво диаграмата и каза, че ще се опита „да я представи на вниманието на господин директора“.