Гросвенър отсече мрачно:
— Чувал съм това и преди. Ако Мортън не види тази диаграма, ще искам образуването на анкетна комисия. Нещо дяволски странно става с докладите ми до кабинета на директора и ако това продължава, ви обещавам неприятности.
Секретарят, с пет години по-възрастен от Гросвенър, бе сдържан, но враждебно настроен човек. Той се поклони и каза с лек сарказъм:
— Директорът е твърде зает човек. Много отдели се борят за вниманието му. Някои от тях имат минали заслуги и престиж, които им дават предимство пред по-младите науки и… учени — добави той след кратко колебание, сетне сви рамене и продължи: — Все пак ще го попитам дали желае да разгледа вашата диаграма.
— Накарайте го да прочете „Препоръките“ — каза Гросвенър. — За останалото няма да има време.
— Ще насоча вниманието му към вашата забележка — завърши секретарят.
Гросвенър се запъти към квартирата на капитан Лийт. Командирът го прие и изслуша.
— Ние, военните — каза той с официален тон, — гледаме малко по-различно на тези неща. Готови сме да поемем пресметнати рискове за постигането на определени цели. Вашето становище, че в крайна сметка ще бъде по-разумно да оставим създанието да избяга, напълно противоречи на мнението ми. Ние си имаме работа с интелигентно същество, което предприе враждебни действия срещу въоръжен кораб. Това е недопустимо. Лично аз смятам, че когато е постъпило така, то е знаело какви ще бъдат последствията за него. Последствията са смърт.
На Гросвенър му хрумна, че всъщност смъртта дебнеше именно хората, опитващи се твърде праволинейно да се справят с една необичайна опасност. Той понечи да възрази, че планът му не включва освобождаването на котката, но преди да успее да заговори, капитан Лийт се изправи.
— Сега ще ви помоля да си тръгнете — каза той и се обърна към един от офицерите си: — Изпратете господин Гросвенър до вратата.
— Зная пътя — отвърна Гросвенър с горчивина.
Когато остана сам в коридора, погледна часовника си. До атаката оставаха пет минути.
Разстроен, Гросвенър тръгна към контролния пост. Почти всички се бяха събрали, когато той зае едно от местата. Минута по-късно влязоха Мортън и капитан Лийт. Съвещанието бе открито.
Изнервен и видимо напрегнат, Мортън крачеше напред-назад пред аудиторията. Обикновено пригладената му черна коса сега бе разрошена. Леката бледнина по лицето му подчертаваше още повече войнствено изпъкналата му брадичка. Спря внезапно и гласът му се разнесе, дълбок и отривист:
— За да сме сигурни, че планът ни е координиран, ще помоля всеки от вас да ни представи ролята си в предстоящата атака. Господин Пенънс, започнете пръв!
Пенънс стана. Той беше едър човек, но властната осанка му придаваше внушителен вид. Както и останалите, имаше тясно специализирана квалификация, но поради характера на предмета му за него нексиализмът бе далеч по-малко нужен, отколкото за другите учени в залата. Пенънс познаваше задълбочено както машините, така и тяхната история. От досието му в архива Гросвенър бе разбрал, че главният инженер е изучавал развитието на техниката на стотици планети. Едва ли съществуваше област в машиностроенето, с която да не е наясно. Пенънс можеше да говори в продължение на дни, без да изчерпи и една хилядна от своите знания.
— Ние монтирахме реле — започна той — тук, в контролната зала, което ще включва и изключва ритмично всеки един от двигателите. Лостът за включване ще се задейства по сто пъти на секунда. Това ще предизвика трептения от най-различен вид. Съществува вероятност една или повече машини да се разбият, подобно на моста, който рухва под маршовите стъпки на войниците — чували сте тази стара история, с която се онагледява явлението резонанс, но по мое мнение в случая няма такава опасност. Нашата основна цел е просто да предизвикаме вибрации, които това същество не може да контролира и така да проникнем през вратите.
— Ред е на Гуърли! — рече Мортън.
Гуърли се изправи лениво. Гледаше сънливо и с донякъде отегчен от заседанието вид. Гросвенър подозираше, че на него му харесва да минава пред хората за апатичен. Длъжността му бе главен инженер по комуникациите, а от досието му личеше един постоянен стремеж за усъвършенстване в избраното поприще. Ако се съдеше по научните му степени, едва ли имаше друг с толкова солидно образование. Гуърли заговори с обичайния си провлачен глас. Гросвенър забеляза, че тонът му има успокояващ ефект върху другите. Разтревожените лица се отпуснаха. Хората се настаниха по-удобно на седалките си.