Първо, трябва да заявя, че направените до този момент предположения са повърхностни. Те са достатъчни за едно конкретно равнище, но не отиват по-нататък. В момента разполагаме с необходимите факти, за да си създадем сравнително точна представа за произхода на котката. Преди хиляда и осемстотин години растенията на тази планета внезапно са започнали да получават по-малко слънчева светлина в определен диапазон на вълните. Причината за това е била появата на голямо количество вулканична пепел в атмосферата. Последствието е, че повечето от растенията загиват буквално за една нощ. Вчера един от нашите изследователски апарати, летейки на около сто мили от мъртвия град, откри няколко живи същества с размерите на земна сърна, но с очевидно по-висок интелект. Създанията били толкова предпазливи, че не могли да ги заловят и се наложило да ги убият. В отдела на господин Смит направиха частичен анализ. Мъртвите тела съдържали калий в същата електролитна форма, както при хората. Не са забелязани никакви други животни. Възможно е тези същества да са били един от източниците на калий за котката. В стомасите на мъртвите животни биолозите откриха растителни остатъци, преработени от организма в различна степен. Изглежда цикълът е бил именно такъв: растителност, тревопасно животно, хищник. Вероятно изчезването на растенията е предизвикало гибелта на хранещите се с тях животни. Така нашето котенце е било лишено от храната си.
Гросвенър огледа бързо аудиторията си. Всички го наблюдаваха внимателно, с изключение на Кент. Върху лицето на главния химик бе изписано раздразнение. Вниманието му сякаш бе насочено другаде.
Нексиалистът побърза да продължи:
— В галактиката има множество примери за форми на живот, напълно зависими от един-единствен тип храна. Но до този момент ние не сме попадали на разумно същество, което да е толкова безпомощно, що се отнася до храната. Изглежда на тези създания не им е хрумнало да отглеждат и произвеждат хранителните си продукти. Ще се съгласите, че това е невероятна липса на прозорливост. Толкова невероятна, че всяко обяснение, което не взима под внимание този фактор, ще бъде ipso facto3 незадоволително.
Гросвенър отново направи пауза, но само за да си поеме дъх. Не погледна никого от присъстващите. Невъзможно беше да подкрепи с доказателства онова, което се готвеше да каже. Щяха да минат седмици докато шефовете на всички отдели успееха да проверят фактите, свързани с техните научни дисциплини. Оставаше му единствено да даде заключението си, нещо, което не бе посмял да направи нито в своята вероятностна диаграма, нито в разговора си с капитан Лийт. Завърши припряно:
— Фактите налагат неизбежния извод. Котето не е от Строителите на мъртвия град, то не е и техен потомък. Неговата раса се състои от животни, върху които Строителите са експериментирали.
Какво се е случило със самите Строители? Можем само да гадаем. Може би те са се самоунищожили в атомна война преди хиляда и осемстотин години. За това говорят почти изравненият град и внезапната поява на вулканична пепел в атмосферата, която засенчва слънцето за хилядолетие. Човечеството едва не направи същото на Земята, затова не трябва да осъждаме строго тази изчезнала раса. Но до какъв извод стигаме?
Още веднъж Гросвенър си пое въздух и бързо продължи:
— Ако беше Строител, звярът щеше да ни е показал до този момент пълните си възможности и ние щяхме да знаем срещу какво точно сме изправени. Тъй като не е, сега ние си имаме работа със създание, което няма ясна представа за истинската си мощ. Ако попадне в капан или бъде притиснато до стената, то може да открие в себе си все още неосъзнати способности, с които да унищожава човешки същества и да контролира машини. Ние трябва да му дадем възможност да избяга. Озове ли се веднъж извън кораба, то ще бъде в ръцете ни. Това бе всичко и ви благодаря, че ме изслушахте.
Мортън огледа залата.
— Е, господа, какво мислите?
Кент заговори кисело.
— Не бях чувал подобно нещо. Възможности. Фантазии. Ако това е същността на нексиализма, ще трябва да го представят далеч по-добре, за да събуди интереса ми.
Смит каза мрачно: