— Не виждам как можем да приемем такова обяснение, без да сме изследвали тялото на котето.
Сетне се намеси главният физик Ван Гросен:
— Съмнявам се, че дори едно изследване ще докаже със сигурност дали звярът е бил плод на експеримент. Анализът на господин Гросвенър е определено спорен и ще си остане такъв.
— При широко проучване на града може да се намерят доказателства в подкрепа на теорията на господин Гросвенър — заговори Корита предпазливо. — Това не би опровергало напълно цикличната теория, тъй като разумът на звяра, който според Гросвенър се дължи на експеримент, би трябвало да отразява манталитета и убежденията на своите създатели.
Дойде ред и на главния инженер Пенънс:
— Една от спасителните ни лодки в момента е в машинния цех. Тя е частично разглобена и се намира върху единственото ремонтно гнездо долу. За да я приспособим за звяра, ще ни са нужни толкова усилия, колкото изисква цялата атака, която планираме. Разбира се, ако нападението не успее, ние можем да разгледаме варианта да пожертваме една спасителна лодка, макар все още да не виждам как той ще съумее да я изведе вън от кораба. Долу няма въздушни шлюзове.
Мортън се извърна към Гросвенър.
— Какъв е вашият отговор?
Гросвенър каза:
— Има въздушен шлюз в края на коридора, който води до машинното отделение. Ние трябва да му осигурим свободен достъп.
Капитан Лийт се изправи.
— Както вече казах на господин Гросвенър, когато ме посети, военният действа по-решително в такива ситуации. Ние предвиждаме дори загуби в жива сила. Споделям казаното от господин Пенънс. Ако нападението не успее, ще помислим за други мерки. Благодаря ви, господин Гросвенър, за вашия анализ. Но сега е време да се хващаме за работа!
Това бе заповед. Хората бързо заизлизаха от залата.
Шеста глава
Под яркото осветление на огромния машинен цех Кьорл работеше неуморно. Голяма част от спомените му се бяха възвърнали, а с тях и уменията, предадени от Строителите, способностите да се оправя с нови машини и нови ситуации. Бе открил частично разглобена спасителна лодка в едно ремонтно гнездо.
Кьорл се мъчеше да я поправи. Идеята за бягство постепенно зрееше в него. В крайна сметка пътят към неговата планета и другите кьорли бе в негови ръце. С уменията и опита, които можеше да им предаде, те щяха да станат неуязвими. Така победата им щеше да бъде сигурна. Струваше му се, че е вече взел решение и все пак не му се искаше да напусне кораба. Не беше убеден, че се намира в опасност. След като проучи енергийните източници в машинния цех, реши, че тези двуноги създания не разполагат с необходимите съоръжения, за да го победят.
Докато работеше, вътрешният конфликт се разгаряше в него. Едва след като спря, за да огледа летателния апарат, Кьорл осъзна каква огромна работа е извършил. Оставаше му само да натовари инструментите и приборите, които искаше да вземе със себе си. И все пак — да напусне ли кораба или да се бие? Тревогата му нарасна, когато усети приближаването на хората. Почувства промяна в грохота на двигателите, едно ритмично пронизително бръмчене, по-остро и по-мъчително от предишното дълбоко и равномерно пулсиране. Кьорл вложи цялото си същество, за да се настрои към него. Точно, когато щеше да успее, се намеси нов фактор. Пламъкът на мощни излъчватели загриза масивните врати на машинното отделение. Трябваше да избира: дали да се противопостави на излъчвателите или на новия ритъм на машините. Бързо установи, че не може да се справи и с двете неща. Изходът беше да бяга. Всеки мускул на силното му тяло бе напрегнат, докато пренасяше инструменти, прибори и машини, запълвайки свободното място в спасителната лодка. Накрая се спря за миг на входа и се подготви за последното си действие преди напускането на кораба. Знаеше, че вратите щяха да поддадат. Половин дузина излъчватели, концентрирани в определена точка на всяка от вратите, бавно и неумолимо прояждаха оставащите сантиметри метал. Кьорл се поколеба и се отказа да им противодейства. Съсредоточи се изцяло към външната стена на големия кораб, накъдето сочеше тъпият нос на триметровата спасителна лодка. Тялото му се сгърчи от притока на електроенергия, почерпена от динамомашините. Ушните му власинки затрептяха и с тях насочи енергията право върху стената. Стори му се, че е обхванат от пламъци. Тялото му агонизираше. Помисли си, че е твърде близо до границата на способността си да поглъща енергия.
Въпреки усилията му не се получи нищо. Стената издържа. Този метал бе по-здрав от всичко, което Кьорл познаваше. Той запазваше строежа си. Молекулите бяха едноатомни, но начинът на свързването им бе необикновен — ефектът на компактност бе постигнат без съпътстващата огромна плътност.