Кьорл чу как една от вратите се сгромолясва навътре. Двуногите същества закрещяха. Излъчвателите се придвижиха напред, без да срещнат съпротива. Подът на машинното отделение негодуващо засъска, докато огнени струи прогаряха метала. Все по-близо и по-близо идваше този ужасяващ, заплашителен звук. След минута хората щяха да преодолеят и тънките врати, отделящи машинното отделение от цеха.
През тази минута Кьорл постигна своята победа. Той усети промяна в устойчивостта на металната сплав. Стената загуби неуязвимостта си, макар че на външен вид бе същата. Енергийният поток протичаше с лекота през тялото на Кьорл. Той продължи да се концентрира още няколко секунди и накрая постигна целта си. С тържествуващ рев скочи в малкия летателен апарат и затвори вратата след себе си, като натисна необходимия бутон.
Едно от пипалата му обгърна лоста за управление с почти чувствена нежност. Спасителната лодка се насочи право към дебелата външна стена. При сблъсъка им стената се разпадна на вихрушка от искрящ прах. Тя забави за миг движението на апарата, но той все пак си проби път и се стрелна неудържимо към космоса.
Изминаха няколко секунди. Кьорл забеляза, че се е отдалечил от големия кораб под прав ъгъл спрямо курса му. Намираше се все още толкова близо, че виждаше назъбения отвор, през който бе избягал. Силуети на мъже в бронирани костюми се очертаваха на фона на ослепителна светлина. Те видимо се смаляваха. Накрая хората изчезнаха и остана само корабът, бляскащ с хилядите си илюминатори.
Кьорл бързо се отдалечаваше. Разбра от приборите на контролното табло, че е завил на повече от деветдесет градуса и включи на максимална тяга. Бе изминала малко повече от минута след бягството му и спасителната лодка вече летеше в посока, обратна на тази, която корабът следваше от часове.
Зад него гигантското сферично тяло на кораба бързо се смаляваше и скоро отделните илюминатори престанаха да се виждат. Точно пред себе си Кьорл видя малка, мъждива топка светлина — неговото слънце. Там, с помощта на другите кьорли, той възнамеряваше да построи звездолет и да потърси обитавани планети. От важността на тази мисия внезапно го обзе страх. За известно време бе извърнал глава от екраните и сега погледна отново към тях. Сферичното тяло бе все още там, малко петънце светлина в тъмнината на необятния космос. Изведнъж то трепна и изчезна.
За момент остана с впечатлението, че преди да се стопи в мрака, светлата точка е трепнала. Но не видя нищо повече. Замисли се с тревога дали не бяха угасили светлините си, за да го проследят. Знаеше, че няма да бъде в безопасност, докато не се приземи.
Обезпокоен и несигурен, той насочи вниманието си към пространството пред себе си. И беше неприятно изненадан. Бледото слънце, към което летеше, бе престанало да нараства. Дори забележимо намаляваше. Сетне се превърна в далечна точица в мрака. Накрая изчезна.
Леденият полъх на страха докосна Кьорл. В продължение на дълги минути той напрегнато се взираше в пространството с отчаяната надежда, че единственият му ориентир отново ще изплува от тъмнината. Но там сияеха единствено далечните звезди, немигащи точици върху кадифения фон на безкрайността.
Внезапно една от точките започна да нараства. Напрегнал всичките си мускули, Кьорл наблюдаваше как точката става петънце. Скоро тя прие формата на овална топка от светлина и продължи да расте с всяка измината секунда. Избухна ярко сияние и Кьорл видя огромната сфера на звездолета с искрящите му илюминатори — същият, който преди няколко минути бе изчезнал зад него.
В този момент с Кьорл стана нещо. Съзнанието му се завъртя бясно и се разпадна на милиони болезнени частици. Очите му едва не изскочиха от орбитите си, когато се развилия обезумял в малката кабина. Пипалата му се вкопчиха в скъпоценните прибори и ги разбиха в безсилна ярост. Стените на спасителната лодка закънтяха под съкрушителните удари на лапите му. В последен проблясък на разум той осъзна, че не ще издържи на огъня от дезинтеграторите, насочен към него от безопасно разстояние.
Без никакво усилие той отприщи процеса, който щеше да разруши клетъчната структура на тялото му и да освободи и последната капчица ид от жизненоважните органи.
Последен яростен рев изкриви неговото лице. Пипалата му се заизвиваха безцелно. След това желанието да се бори го напусна и той рухна. Смъртта настъпи спокойно след толкова много часове на насилие.