Капитан Лийт не пое никакви рискове. Когато огънят бе прекратен и стана възможно да приближат разрушената спасителна лодка, разузнавачите откриха малки късове разтопен метал и тук-там останки от онова, което преди е било тялото на Кьорл.
— Бедното коте! — рече Мортън. — Чудя се какво ли си е помислило, когато е видяло собственото му слънце да изчезва и ние да се появяваме пред него. Тъй като не знае нищо за антиускорението, то не е предполагало, че можем да спрем внезапно в космоса, докато на него това би отнело часове. Струвало му се е, че лети към своята планета, а в действителност се е отдалечавало все повече и повече от нея. Не е могло да се досети, че когато спряхме, ни е задминало. После не ни оставаше нищо друго, освен да го проследим и да се престорим, че сме неговото слънце, докато се озовем достатъчно близо, за да го унищожим. Вероятно е решил, че целият космос се е обърнал с главата надолу.
Гросвенър слушаше директора със смесени чувства. Инцидентът с котката бързо се замъгляваше и чезнеше в мрака на забравата. Никой нямаше да запомни точно поредицата от събития и детайли, миг по миг, така както се бяха случили. Опасността вече изглеждаше далечна.
— Няма място за съчувствие! — дочу Гросвенър гласа на Кент. — Предстои ни работа — трябва да изтребим всички мръсни котки на онзи окаян свят.
Корита промърмори тихо:
— Това няма да бъде трудно. Те са примитивни създания. Трябва само да се приземим и те ще дойдат при нас, въобразявайки си, че ще ни примамят. — Той се извърна към Гросвенър: — Аз все пак продължавам да смятам, че съм прав, дори теорията на нашия млад приятел да се потвърди. Какво мислите, господин Гросвенър?
— Ще стигна дори по-далече — отвърна Гросвенър. — Като историк вие сигурно ще се съгласите, че досега нито един опит за пълно унищожение не се е оказал успешен. Не забравяйте, че котето ни нападна, защото неистово се нуждаеше от храна. Ресурсите на тази планета очевидно няма да стигнат за дълго на неговата раса. Събратята му не знаят нищо за нас и следователно не представляват заплаха. Тогава защо просто не ги оставим да измрат от глад?
Седма глава
Нексиализмът е наука, която има за цел да съчетава знания от различни научни области. Тя предлага техники за ускорено усвояване на знания и за ефективното им използване. Най-сърдечно ви каня да посетите тази лекция.
Лектор, Елиът Гросвенър
Място, Отдел по нексиализъм
Време, на 9/7/14
Гросвенър окачи обявата на вече претрупаното табло. Отстъпи назад, за да прецени ефекта. Съобщението се съревноваваше с покани за още осем други лекции, три игрални филма, четири образователни филма, девет дискусии и няколко спортни събития. Не трябваше да се забравят също спонтанните купони, хората, които щяха да останат да четат в каютата си, клиентите на няколко бара и ресторанти, обикновено пълни.
Въпреки това той бе убеден, че обявата му щеше да бъде прочетена. За разлика от останалите тя не бе просто лист хартия, а приспособление с дебелина около един сантиметър. Текстът беше релефен на осветен фон. Тънко като хартия многоцветно колело се въртеше в магнитно поле пред светлинен източник. Буквите променяха цвета си ту поединично, ту на групи, без да се повтарят нито веднъж.
Съобщението изпъкваше сред сивото си обкръжение като неонов знак. Нямаше никакво съмнение, че ще бъде забелязано.
Гросвенър тръгна към трапезарията. На входа някакъв мъж пъхна в ръката му малко картонче. Гросвенър го погледна с любопитство и прочете:
ДА ИЗБЕРЕМ КЕНТ ЗА ДИРЕКТОР!
Г-н Кент е шеф на най-големия отдел на нашия кораб. Той е добре известен с умението си да сътрудничи с другите отдели. Грегъри Кент е учен със сърце, който разбира проблемите на другите учени. Не забравяйте, че освен сто и осемдесетте офицери и войници на звездолета има осемстотин и четирима учени, управлявани от администрация, избрана набързо от незначително малцинство преди излитането. Това положение трябва да бъде променено. Ние имаме право на демократични избори.
ПРЕДИЗБОРНА СРЕЩА. 9/7/1
15:00 часа
ГЛАСУВАЙТЕ ЗА КЕНТ!
Гросвенър пъхна картончето в джоба си и влезе в ярко осветеното помещение. Помисли си, че хора от типа на Кент рядко си дават сметка за дългосрочните последствия от усилията им да разделят хората на враждебни лагери. Повече от половината междузвездни експедиции през последните двеста години така и не се завърнаха. Какви са причините за това можеше само да се предполага от случилото се на борда на завърналите се кораби. Бордовите дневници свидетелстваха за разногласия, остри спорове и пререкания относно целите на експедициите, както и за формиране на отцепнически групи. Броят им нарастваше почти правопропорционално на продължителността на пътуването.
4
На звездолета се използва т.нар. звездно време, което има стоминутен час и двадесетчасов ден. Седмицата има десет дни, месецът — тридесет, а годината — триста и шестдесет. Дните са номерирани, без имена. Календарът е влязъл в сила от момента на излитането на експедицията. — Б.а.