Изборите по време на експедиция бяха скорошно нововъведение. Те бяха одобрени, тъй като хората трудно се подчиняваха на властта на предварително назначени водачи. Звездолетът, разбира се, не представляваше държава в умален вид. Веднъж потеглил на път, никой не можеше да замени загиналите. При евентуална катастрофа човешките му ресурси бяха ограничени.
Намръщен от тези размисли и ядосан, че предизборната среща съвпада по време с лекцията му, Гросвенър се насочи към масата си. Трапезарията беше пълна. Видя, че съседите му по маса за седмицата вече се хранят. Бяха трима млади учени от различни отдели.
Когато сядаше, един от тях тъкмо казваше оживено:
— Е, над кой беззащитен женски образ ще извършим покушение днес?
Гросвенър се засмя добродушно, макар да знаеше, че подхвърлената забележка бе само отчасти шеговита. Разговорите сред младите клоняха определено към еднообразие — жени и секс. При тази изцяло мъжка експедиция проблемът със секса бе решен по химичен път, като в храната се включваха специални опиати. Така се премахваше физическата необходимост, но емоционалната неудовлетвореност оставаше.
Въпросът остана без отговор. Карл Денисън, химик, погледна намръщено автора на шегата и се обърна към Гросвенър.
— Как ще гласувате, Гроув?
— Тайно — отвърна Гросвенър. — А сега да се върнем към блондинката, за която ни каза Алисън тази сутрин…
Денисън продължи да настоява:
— Ще гласувате за Кент, нали?
Гросвенър се усмихна.
— Още не съм мислил. До изборите има няколко месеца. А какво не му харесвате на Мортън?
— На практика той е назначен от правителството.
— Както и аз. Както и ти.
— Той е само математик, а не учен в истинския смисъл на думата.
— Това е нещо ново за мен — рече Гросвенър, — аз пък от години страдам от илюзията, че математиците са учени.
— Именно. Тъкмо повърхностната прилика в случая поражда илюзията. — Денисън явно се опитваше да им наложи някакво свое лично схващане. Този сериозен на вид младеж дори се наведе напред и продължи, сякаш вече бе доказал твърдението си. — Учените трябва да се държат заедно. Представете си само колко много сме на кораба ние, хората на науката, и кого ни пробутват те — човек, който се занимава с абстракции. Той няма необходимата подготовка, за да се справя с практическите проблеми.
— Странно, а аз си мислех, че той доста успешно изглажда материалните ни проблеми.
— Ние и сами можем да се справим с трудностите. — В гласа на Денисън се прокрадна раздразнение.
Гросвенър натискаше бутоните на менюто. Миг по-късно избраните блюда се плъзнаха по вертикалния конвейер към отвора в средата на масата. Той помириса храната.
— Ах, печени стърготини, направо от Химическия отдел. Ухае прекрасно. Въпросът е същите усилия ли бяха изразходвани, за да станат стърготините от котешката планета толкова хранителни, колкото и донесените от нас? — Той вдигна едната си ръка. — Не ми отговаряйте. Не бих искал някой да разсее илюзиите ми за монолитността на ръководения от господин Кент отдел, макар да не одобрявам поведението му. Разбирате ли, веднъж ми се наложи да прибегна до споменатото в предизборния му плакат умение да си сътрудничи с другите и той ми каза да се обадя след десет години. Предполагам, че в онзи момент не е мислил за изборите. Освен това той има нахалството да организира предизборното си събрание в същата вечер, когато имам беседа. — Гросвенър започна да се храни.
— Никоя лекция не е толкова важна, колкото това събрание. Ние ще обсъдим някои основни неща, които засягат всеки човек на кораба, включително и теб — лицето на Денисън пламна, а гласът му подрезгавя. — Вижте, Гроув, не можете да имате зъб на човек, когото дори не познавате добре. Кент е от тези, които не забравят приятелите си.
— Готов съм да се обзаложа, че той има специално отношение и към враговете си — отбеляза Гросвенър и сви нетърпеливо рамене.