След края й Маккан се приближи към него:
— Открих, че част от системата ви е свързана с така наречената хипномашина, която обучава по време на сън. — Той се подсмихна. — Спомням си, че един от някогашните ми професори застъпваше идеята, че човек може да обхване натрупаните от науката знания за има-няма хиляда години. Изглежда не признавате подобно ограничение.
В сивите очи на геолога проблясваха весели пламъчета. Гросвенър му се усмихна в отговор.
— Това ограничение — поде той — отчасти се дължи на стария метод да се използва машината без предварителна подготовка на обучавания. Днес Нексиалната фондация използва хипнозата и психотерапията, за да преодолее първоначалната съпротива, заложена във всеки човек. Например, след като бях подложен на тест, ми казаха, че в моя случай хипногенераторът може да бъде включван само по пет минути на всеки два часа.
— Това е твърде малко — отбеляза Маккан. — При мен интервалът беше три минути на всеки половин час.
— Но вие сте се ограничили дотам — подчерта Гросвенър, — нали така?
— А вие какво направихте?
Гросвенър се усмихна.
— Нищо. Бях подложен на различни методи на усъвършенстване, докато в един момент вече можех да спя по осем часа, без машината да бъде изключвана. Тази моя подготовка бе допълнена с още няколко техники.
Геологът не обърна внимание на последното изречение.
— Цели осем часа? — възкликна той смаян.
— Цели — потвърди Гросвенър.
По-възрастният учен се замисли.
— И все пак — заключи той накрая, — дори без специална подготовка при мнозина машината може да бъде включвана по пет минути на всеки четвърт час, без те да се събудят.
Гросвенър отговори бавно, като наблюдаваше лицето на другия:
— Но информацията трябва да им бъде повторена многократно — по смаяния израз на Маккан разбра, че е улучил, и побърза да продължи: — Разбира се, случвало ви се е да видите или чуете нещо — само веднъж и никога да не го забравите. А друг път не по-малко дълбоки впечатления изчезват от паметта ви и не можете да си ги припомните точно дори когато бъдат споменати пред вас. За това има определени причини и Нексиалната фондация откри кои са те.
Маккан остана безмълвен. Устните му бяха свити. През рамото му Гросвенър забеляза, че четиримата химици са се събрали до вратата към коридора и тихо разговарят. Хвърли им само бегъл поглед и отново се обърна към геолога:
— В началото имаше моменти, когато реших, че натоварването ще бъде твърде голямо за мен. Разбирате, че не говоря само за хипномашината. Обучението с нея представлява само десет на сто от цялостната подготовка.
Маккан поклати глава:
— Предполагам, че основният ефект идва от онези кратки филми, при които кадърът се задържа само частица от секундата.
— Ние използвахме тази сублиминална5 техника по около три часа на ден, но и това е по-малко от половината на процеса на обучение. Тайната му основно е в скоростта и повторението.
— Цяла наука на един дъх! — възкликна Маккан. — Това е, което наричате интегрална подготовка.
— Това е само един от аспектите. Ние научаваме и с всяко от сетивата; с нашите пръсти, уши, очи, дори и с обонянието и вкуса.
Маккан отново се намръщи. Гросвенър забеляза, че младите химици най-сетне се насочиха към изхода. От коридора дойде приглушен смях. Това сякаш изтръгна Маккан от размисъла му. Геологът протегна ръка и каза:
— Какво ще кажете да се отбиете в моя отдел през някой от следващите дни? Може би ще намерим начин да координираме вашите способности да интегрирате знанията с нашите теренни проучвания. А после ще го изпробваме, като кацнем на следващата планета.
Докато отиваше към спалнята си, Гросвенър си подсвиркваше тихо. Бе спечелил първата си победа и усещането бе приятно.
Осма глава
Когато на другата сутрин Гросвенър наближи кабинета си, с изненада откри, че вратата е отворена. Върху пода на тъмния коридор падаше ярка ивица светлина. Той ускори крачка и се спря рязко на прага.
Видя седмина души от Химическия отдел, включително и двамата, които бяха присъствали на беседата му. В стаята му имаше нови съоръжения, големи съдове, нагреватели и цяла система от тръби за подаване на химикали.
Гросвенър мигновено си припомни поведението на химиците по време на лекцията му. Той прекрачи сковано прага, ужасен при мисълта, че нещо може да се е случило със собствената му техника. Външната стая се използваше главно за представителни цели и като аудитория, в която според обучението се включваха едни или други машини от съседните помещения. Специалното оборудване се намираше във вътрешните стаи.