През отворената врата, която водеше към аудио-визуалното студио, Гросвенър видя, че то също е завладяно. От изненада онемя. Без да обръща внимание на неканените гости, влезе последователно във всяка една от вътрешните стаи. Три от тях бяха окупирани от химиците нашественици — студиото, лабораторията и апаратната, а в четвъртата стая бяха струпани всички преносими машини и мебелите. Една врата водеше от нея към малък коридор. Гросвенър предположи мрачно, че отсега нататък това ще е входът към отдела му.
Все пак той сдържа гнева си, като претегляше възможностите. От него се очакваше да протестира пред Мортън. Кент щеше да се опита да превърне това в свое предимство при изборите. Как точно — Гросвенър не можеше да предвиди, но очевидно химикът имаше нещо на ум.
Нексиалистът бавно се върна в приемната си, за първи път той забеляза, че ваните бяха предназначени за производство на храна. Умно. Беше нагласено да изглежда така, сякаш най-сетне тези стаи ще се използват за нещо полезно, а не за празни работи, както преди. Изобретателността на този план бе предизвикателство за собствения му интелект.
Гросвенър не се усъмни нито за миг в подбудите, движещи натрапниците. Кент не го обичаше. След като открито изрази неодобрението си за кандидатурата на Кент, което вероятно му е било докладвано, тази антипатия се бе засилила. Но отмъстителната реакция на главния химик умело можеше да бъде обърната срещу самия него.
Гросвенър реши, че в никакъв случай не трябва да допуска Кент да извлече дивиденти от нахлуването си.
— Бихте ли съобщили на колегите си, че съм очарован от възможността да попълня знанията на персонала от Химическия отдел и се надявам, че никой от присъстващите няма да възрази да понаучи нещо, докато работи.
Нексиалистът се отдалечи, без да чака отговор. Когато се извърна, видя, че мъжът го гледа вторачено. Гросвенър сдържа усмивката си и влезе с приповдигнато настроение в стаята, която му бяха оставили. Най-после му се отдаваше случай да изпробва някои от методите си за обучение. Поради бъркотията, създадена от химиците, му трябваше известно време, докато открие хипнотичния газ. Около половин час му отне монтирането на вентил към дюзата, така че да избегне издайническото съскане на струята под налягане. Когато свърши, Гросвенър отнесе контейнера в предната стая. После го сложи в стенен шкаф със зарешетена врата, развъртя вентила и побърза да заключи.
Леко ухание на парфюм се смеси с миризмата на химикали, идваща от ваните.
Гросвенър тръгна да излиза, като подсвиркваше тихо. Спря го единият от мъжете, които бяха присъствали на лекцията му предишната вечер.
— Какво, по дяволите, правите тук?
Гросвенър отговори спокойно:
— След малко няма да усещате вече нищо. Това е част от моята образователна програма за хората ви.
— Кой ви е молил да ни образовате?
— Но, господин Молдън — възкликна Гросвенър с престорена изненада, — как иначе мога да си обясня присъствието ви в моя отдел? — Той избухна в смях. — Шегувам се. Пръснах малко дезодорант. Не искам това място да потъне в смрад.
Гросвенър бързо се отдалечи в един ъгъл, за да наблюдава реакциите на хората. Общо те бяха петнадесет. Петима от тях вероятно щяха да се повлияят изцяло от хипнотичния газ, а други петима донякъде. Във всеки случай той разполагаше с начини да провери това.
След неколкоминутно наблюдение Гросвенър тръгна и се спря пред един от мъжете, като му каза тихо, но заповеднически:
— След пет минути ела в умивалнята и ще ти дам нещо. А сега забрави за това!
После се отдалечи към вратата, която свързваше външното помещение с аудио-визуалното студио. След малко Гросвенър зърна Молдън да се приближава до мъжа и да го пита нещо. Човекът поклати глава, очевидно изненадан.
Молдън избухна гневно:
— Как така не е разговарял с вас? Аз го видях.
Техникът се ядоса на свой ред.
— Нищо не ми е казвал. Вие ли ще знаете по-добре!
И да бе продължил спорът, Гросвенър нито го чу, нито го проследи. С крайчеца на окото си той забеляза, че един от по-младите мъже в съседното помещение също дава признаци на повлияване. Тръгна към него по същия небрежен начин и повтори казаното на първия обект на експеримента си с тази разлика, че посоченото време бе петнадесет минути вместо пет.