Общо шестима от мъжете реагираха в степен, която Гросвенър прецени като достатъчна за осъществяването на плана му. Трима други — включително Молдън — бяха по-леко засегнати. Гросвенър реши засега да ги остави на мира. На този етап се нуждаеше от сигурни резултати. По-късно можеше да опита някакъв друг начин на въздействие и върху тях.
Гросвенър вече чакаше, когато първият обект на експеримента му влезе в умивалнята. Усмихна се и го попита:
— Виждал ли си някога такова нещо? — В ръката му лежеше малък кристал с ръбове за прикрепяне към вътрешността на човешко ухо.
Мъжът пое миниатюрното приспособление, разгледа го и поклати озадачено глава:
— Какво е това?
Гросвенър му нареди:
— Обърни се настрана и ще поставя апаратчето в ухото ти. — Другият се подчини покорно и Гросвенър продължи заповеднически: — Убеден съм, ще забележиш, че външната му страна е с телесен цвят. С друга думи, кристалът може да бъде видян само при внимателно вглеждане. Ако някой все пак го забележи, ще кажеш, че е слушалка. След около минута-две ти самият ще забравиш, че е там. Няма и да го усещаш.
Мъжът изглеждаше заинтригуван:
— Почти не го чувствам и сега. За какво служи?
— Нещо като радио — обясни Гросвенър и продължи бавно, като наблягаше на всяка дума: — Само че на съзнателно ниво няма да чуваш нищо. Думите ще отиват направо в подсъзнанието ти. Ще чуваш какво говорят другите. Ще можеш да водиш разговори. Всъщност ще си вършиш обичайната работа, без да съзнаваш, че става нещо необикновено. Ще забравиш напълно за това.
— Просто невероятно! — възкликна техникът.
Той поклати глава и излезе от стаята. След няколко минути влезе и вторият. После, един по един, заприиждаха и останалите четирима, които бяха показали признаци на дълбок транс, Гросвенър прикачи към ухото на всеки от тях по един от почти невидимите сублиминални радиоприемници.
Като си подсвиркваше фалшиво, отиде и за втори контейнер, съдържащ друг вид хипнотичен газ. Постави го редом с първия в шкафа с решетката. Този път въздействието върху Молдън и още четирима други беше пълно. Сред останалите двама реагираха слабо, един, който бе леко засегнат от първия газ, като че ли излезе от състояние на хипноза, а съседът му не прояви никакви признаци на въздействие. Гросвенър реши, че единадесет хипнотизирани от общо петнадесет обекта е добър резултат. Кент щеше да бъде неприятно изненадан от броя на химическите гении, озовали се в отдела му.
Все пак беше далеч от крайната победа. За да я спечели, вероятно трябваше директно да атакува самия Кент.
Гросвенър набързо направи запис и го пусна на нормална скорост по радиото. След това закрачи сред хората, като наблюдаваше реакциите им. Четирима от тях сякаш бяха разтревожени от нещо. Гросвенър се приближи към единия, който поклащаше главата си, без да спира.
— Какво има? — попита го.
Мъжът се засмя притеснено.
— Непрекъснато чувам някакъв глас. Странно.
— Силно ли? — Това не бе точно въпросът, който би задал един педантичен изследовател, но Гросвенър знаеше какво прави.
— Не, идва отдалече. Отдалечава се и после…
— Ще изчезне — утеши го Гросвенър. — От умствена преумора е. Готов съм да се обзаложа, че вече не го чуваш, защото разговаряш с някого и вниманието ти е отвлечено.
Мъжът извърна главата си, сякаш се ослушваше, и поклати учудено глава:
— Изчезна — въздъхна той с облекчение. — Бях започнал да се безпокоя.
Двама от останалите също бяха успокоени сравнително леко. Но третият въпреки допълнителното внушение продължи да чува гласа. Накрая Гросвенър го отведе настрани и под предлог, че преглежда ухото му, махна малкия радиоприемник. Този мъж вероятно се нуждаеше от по-продължителна подготовка.
Гросвенър поговори накратко с всекиго поотделно. Удовлетворен, той се върна в лабораторията си, подбра няколко комдиска и ги програмира да звучат по три минути на всеки четвърт час. Когато се върна в аудиторията, видя, че всичко е наред. Прецени, че може спокойно да остави мъжете да си вършат работата. Тръгна по коридора към асансьорите.
Няколко минути по-късно Гросвенър влезе в Математическия отдел и поиска среща с Мортън. За негова изненада бе приет веднага.
Мортън се беше изтегнал удобно зад голямото си бюро. Математикът му посочи стол и Гросвенър седна.