За първи път влизаше в кабинета на Мортън и затова се огледа с любопитство. Помещението бе просторно и една от стените бе заета изцяло от панорамен екран. В момента той бе насочен под такъв ъгъл, че огромната спираловидна галактика, в която Слънцето бе само малка прашинка, се виждаше от край до край. Тя бе все още достатъчно близо, за да се открояват отделни звезди, но твърде далече, за да е достигнала пълното си мъгляво великолепие.
В полезрението се намираха и няколко звездни купа, които — макар и извън Млечния път — се въртяха заедно с него в космоса. Тази гледка напомни на Гросвенър, че „Спейс Бийгъл“ преминаваше сега през един от по-малките от тях.
След обичайната размяна на поздрави, той попита:
— Взето ли е вече решение дали ще спрем в района на някоя звезда от този куп?
Мортън поклати глава:
— Общо мнение е, че не трябва да спираме. Аз съм съгласен с това. Насочили сме се към друга галактика, а и без това сме вече твърде далеч от Земята.
Директорът се наведе напред, за да вземе лист от бюрото, и пак се отпусна на стола си.
— Чух, че са нахлули в отдела ви — каза рязко той.
Гросвенър се подсмихна. Можеше да си представи с какво задоволство са посрещнали новината за този инцидент някои от членовете на екипажа. Мнозина на кораба вече ставаха неспокойни при мисълта за възможностите на нексиализма. Много от тях все още не бяха поддръжници на Кент, но нямаше да погледнат с добро око, ако директорът се намесеше в този случай.
Въпреки това Гросвенър трябваше лично да се увери дали Мортън е наясно с положението. Накратко той описа какво се е случило и накрая каза:
— Господин Мортън, бих искал да наредите на Кент да вдигне обсадата. — Всъщност той нямаше никакво желание да бъде издавана подобна заповед, но искаше да провери дали Мортън осъзнава надвисналата опасност.
Директорът поклати глава и каза помирително:
— В края на краищата за сам човек разполагате с доста място. Защо да не го поделите с друг отдел?
При този уклончив отговор на Гросвенър не му оставаше друго, освен да бъде още по-настойчив.
— Да разбирам ли, че всеки шеф на отдел на борда на кораба има право да сложи ръка върху територията на друг отдел без разрешението на ръководните органи?
Мортън не отговори веднага. Усмихна се накриво, като си играеше с молива и накрая каза:
— Оставам с впечатлението, че вие не сте наясно с положението ми на борда на „Бийгъл“. Преди да взема каквото и да е решение, отнасящо се до някой ръководител на отдел, аз трябва да се консултирам с останалите шефове. — Той погледна към тавана. — Да предположим, че включа въпроса в дневния ред и на съвещанието бъде решено Кент да задържи завладяната част от отдела ви. Признаването на този статут ще го направи постоянен. — Заговори бавно: — Помислих си, че едва ли би ви харесало да бъде ограничено така занапред жизненото ви пространство — завърши Мортън и се усмихна широко.
Гросвенър, постигнал целта си, върна усмивката.
— Много се радвам, че имам подкрепата ви във връзка с този проблем. Да разчитам ли, че няма да допуснете Кент да го включи в дневния ред?
И да бе изненадан от този внезапен обрат, Мортън с нищо не го показа.
— Дневният ред — отбеляза той със задоволство — до голяма степен зависи от мен. Моят кабинет го изготвя и аз го представям. Шефовете на отдели могат да гласуват предложението на Кент да бъде разгледано на някое от следващите съвещания, но не и на това, което вече се провежда.
— Предполагам, че господин Кент вече е подал молба да заеме четири помещения от моя отдел?
Мортън кимна. Той остави листа, който държеше. Взе един часовник и се вгледа в него внимателно.
— Следващата сбирка е след два дни. После ще се провеждат всяка седмица, освен ако не отложа някоя от тях. Смятам — гласът му звучеше замислено, — че без проблем мога да отменя заседанието, насрочено след дванадесет дни. — Той остави часовника и стана бързо: — Остават ви двадесет и два дни, за да подготвите отбраната си.
Гросвенър бавно се изправи. Реши да не коментира отреденото му време. Засега отсрочката изглеждаше повече от достатъчна, но изглеждаше самомнително да го заяви. Или щеше да е върнал отнетото му, преди да изтече срока, или поражението му щеше да е факт.
На глас той каза:
— Има нещо, към което искам да привлека вниманието ви. Мисля, че би трябвало да имам правото на пряка връзка с другите началници на отдели, когато съм в космически костюм.