Мортън се усмихна.
— Убеден съм, че това е неволен пропуск. Ще се погрижа да бъде отстранен.
Те си стиснаха ръцете и се разделиха. Докато вървеше към отдела си, Гросвенър си каза, че нексиализмът, макар и по много заобиколен път, печели позиции.
Когато влезе в приемната, с изненада откри, че Сидъл е там и наблюдава работата на химиците. Психологът го забеляза и се приближи към него, като клатеше глава.
— Млади човече, това не е ли малко неетично.
Не без тревога Гросвенър установи, че Сидъл се е досетил за характера на експеримента му с мъжете. Постара се това да не му проличи и бързо отговори:
— Абсолютно неетично, господине. Чувствам се точно така, както бихте се почувствали и вие, ако някой завладее отдела ви, без изобщо да се съобразява със законните ви права.
Замисли се: „Защо Сидъл е тук? Кент ли го беше изпратил да разследва случая?“
Сидъл потърка брадичката си. Той беше добре сложен мъж с блестящи черни очи.
— Не ме разбрахте добре — бавно каза психологът, — но виждам, че се чувствате в правото си.
Гросвенър смени тактиката:
— Да не би да намеквате за метода на обучение, който приложих при тези хора?
Не изпитваше никакво чувство за вина. Каквото и да беше довело Сидъл тук, той трябваше да обърне появата му в своя полза, ако е възможно. Надяваше се да предизвика вътрешно колебание у психолога и да го направи неутрален в сблъсъка между него и Кент.
— Да, именно за това говоря — отвърна Сидъл с леко язвителна нотка в гласа си. — По молба на господин Кент прегледах членовете на неговия екип, които според него не се държат по нормален начин. Длъжен съм да уведомя господин Кент за диагнозата ми.
— Но защо? — попита Гросвенър и продължи разпалено: — Господин Сидъл, организирано бе нахлуване в моя отдел от човек, който ме мрази само защото заявих открито, че няма да гласувам за него. Тъй като той наруши законите на кораба, аз съм в правото си да се защитавам, както намеря за добре. Затова ви моля да останете неутрален в този чисто личен конфликт.
Сидъл гледаше намръщено.
— Вие не разбирате — отбеляза той. — Аз съм тук като психолог. Установявам, че сте хипнотизирали хора без разрешението им и смятам това за съвършено неетична постъпка. Изненадан съм, че очаквате от мен да се присъединя към деяние, което осъждам изцяло.
— Уверявам ви — отвърна Гросвенър, — че личният ми морал не отстъпва на вашия. Вярно е, че хипнотизирах тези мъже без тяхно знание, но ни най-малко не съм се възползвал от това, за да им навредя или да ги разстроя в каквато и да е степен. При тези обстоятелства не виждам защо трябва да се чувствате задължен да взимате страната на Кент.
— Този конфликт е между вас и Кент — това ли искате да ми кажете?
— Да, по същество — съгласи се Гросвенър, който отгатна накъде биеше психологът.
— И все пак — каза Сидъл — вие не сте хипнотизирали Кент, а няколко невинни наблюдатели.
Гросвенър си припомни как се държаха четиримата химици по време на лекцията му. При всяко положение не бяха съвсем невинни. Той каза:
— Няма да споря с вас по този въпрос. Бих могъл да ви отговоря, че безмозъчното мнозинство винаги е плащало тежък данък за това, че се е подчинявало сляпо на заповедите на водачи, без да си даде труда да разбере какви са целите им. Но вместо да задълбавам в тази проблематика, бих искал да ви задам един въпрос.
— Какъв?
— Влизахте ли в лабораторията?
Сидъл мълчаливо кимна.
— Видяхте ли комдисковете?
— Да.
— Тогава знаете какво съдържат?
— Научна информация в областта на химията.
— Това е, което им преподавам — рече Гросвенър. — Това е всичко, което възнамерявам да им предложа и в бъдеще. Аз гледам на моя отдел като на образователен център. Тези, които проникват насила в него, биват обучавани, независимо дали искат или не.
— Трябва да призная — отбеляза Сидъл, — че не виждам как това ще ви помогне да се отървете от тях. Все пак с радост ще разкажа на господин Кент за вашите занимания. Той не би трябвало да има нещо против хората му да задълбочат познанията си по химия.
Гросвенър не отговори. Имаше си свое мнение за това, доколко приятно ще му бъде на Кент, когато разбере, че група негови подчинени съвсем скоро ще го задмине в собствената му специалност.