Проследи с угрижен поглед Сидъл, докато той се отдалечаваше по коридора. Психологът несъмнено щеше да съобщи всичко на Кент, така че не му оставаше друго, освен да изработи нов план за защита. Гросвенър реши, че е прекалено рано да предприема драстични мерки. Не можеше да бъде сигурен, че едно подкрепено и от други позитивно действие няма пак да предизвика противопоставяне на борда на „Бийгъл“ — нещо, което искаше да избегне. Въпреки собствените си резерви относно цикличната концепция за историята, не трябваше да се забравя, че цивилизациите действително се раждаха, остаряваха и умираха под тежестта на времето. Преди да предприеме нещо друго, щеше да бъде от полза да поговори с Корита за неподозираните клопки, в които рискуваше да попадне.
Откри японеца в библиотека „Б“, която се намираше в единия край на кораба на същия етаж, на който беше и Нексиалният отдел. Корита тъкмо си тръгваше и Гросвенър закрачи до него. Без никакви предисловия, той му описа в общи линии проблема си.
Корита не отговори веднага. Едва когато наближиха края на коридора, историкът поде неуверено:
— Скъпи приятелю, сигурен съм, че си давате сметка колко трудно е да се реши един конкретен проблем на базата на обобщения. В действителност това е всичко, което цикличната теория може да предложи.
— Все пак — каза Гросвенър — някои аналогии могат да се окажат много полезни за мен. Съдейки от онова, което съм чел по въпроса, ние се намираме в късния, „зимен“ период на нашата цивилизация. С други думи, точно сега правим грешките, които водят до изчезването ни. Бих искал да науча нещо повече за това.
Корита сви рамене.
— Ще се опитам да бъда кратък. — Известно време той мълча и после каза: — Характерният белег на всички цивилизации от „зимния“ период е, че милиони индивиди започват да разбират все по-дълбоко естеството на нещата. Хората вече не се задоволяват с религиозните и свръхестествени обяснения за онова, което става в техните тела, умове и в света около тях. С постепенното натрупване на знания дори най-простите умове „провиждат“ и отхвърлят претенциите на малцинството за наследствено превъзходство. В този момент започва безмилостната битка за равенство.
Корита направи кратка пауза и продължи:
— Именно тази мащабна борба за подобряване на личните позиции представлява най-важният паралел между всички „зимни“ периоди на всички цивилизации, познати ни от историята. За добро или зло сблъсъкът обикновено става в рамките на една правова система, която е склонна да защитава укрепилото се малцинство. Излезлите по-късно на тази сцена, без да имат ясна мотивация, се хвърлят сляпо в борбата за власт. Резултатът е сблъсък на необуздани умове. В своето негодувание и стремеж за надмощие хората са склонни да следват водачи, объркани като самите тях. И всеки път породеният от това хаос преминава през няколко добре очертани етапа, за да завърши с установяването на затворени общности от типа на земеделските.
Рано или късно една група взима връх. Веднъж наместили се, водачите налагат ред по толкова жесток и кръвожаден начин, че масите биват сплашени. Представителите на властта бързо се насочват към ограничаване на дейността на останалите. Съдебната система, както и другите регулиращи мерки, необходими въз всяко организирано общество, се превръщат в инструменти за потискане и налагане на монопол. За индивида става трудно, а след това и невъзможно да предприеме каквото и да е било ново начинание. Така след няколко кратки етапа ние бързо навлизаме в кастовото общество на древна Индия и в друга, по-малко позната, но в същата степен закостеняла система, като тази на Рим през 300 година от новата ера. Индивидът се ражда на определено обществено стъпало и никога не успява да го надскочи… Ще ви бъде ли от полза това кратко обобщение?
Гросвенър заговори бавно:
— Както ви казах, аз се опитвам да реша проблема, създаден ми от господин Кент, без да допусна грешките на човека от късната цивилизация, която вие обрисувахте. Искам да знам дали мога да разчитам да се защитя, без да засиля враждебните настроения, и така съществуващи на борда на „Бийгъл“.
Корита се усмихна накриво.
— Ако успеете, това ще бъде единствената по рода си победа. Исторически погледнато, този проблем никога не е бил решен. Е, желая ви късмет, млади момко!
И точно тогава нещо се случи.
Девета глава
Бяха спрели пред „стъклената“ стая на етажа на Гросвенър. Тя не беше от стъкло, а и не беше точно стая; по-скоро ниша във външната стена на кораба. „Стъклото“ на свой ред представляваше голяма извита плоскост, изработена от свръхтвърди кристалообразни метали. Прозрачността й бе толкова голяма, че създаваше илюзията сякаш не съществува.