Каквато и да бе причината, пътят до контролната зала бе блокиран. Гросвенър се примири с този факт и се върна в отдела си.
Корита го посрещна на вратата.
— Погледнете! — каза той и посочи към един от екраните на стената, който бе свързан с прецизните навигационни уреди в предната част на „Спейс Бийгъл“. Екранът показваше серия от тесни визьори и от пръв поглед не се виждаше нищо особено. Гросвенър приближи визьорите и видя, че корабът описва широка дъга, която го насочваше право към ослепително бяла звезда. Бе задвижен специален сервомеханизъм, който да поддържа курса.
— Възможно ли е това да е работа на врага? — попита Корита.
Гросвенър поклати глава, по-скоро озадачен, отколкото разтревожен. Съдейки по спектралния тип, величина и яркост на звездата, тя отстоеше само на четири светлинни години. Пресметна грубо, че „Бийгъл“ ще се окаже в околностите на звездата приблизително след единадесет часа.
Гросвенър изгаси екрана със замах. Остана да стои там, вцепенен от откритието. Този, който бе променил курса, може би не целеше нищо друго, освен да унищожи кораба и екипажа. Ако това бе вярно, той разполагаше само с десет часа, за да предотврати катастрофата.
Дори без да има още ясен план, на Гросвенър му се стори, че единственият изход бе да се атакува врага чрез хипноза. А дотогава.
Трябваше да опита още веднъж да проникне в контролната зала. Най-напред се нуждаеше от нещо, което да възбуди пряко мозъчните клетки. Имаше доста апарати за това. Но тяхното предназначение беше терапевтично. Изключение правеше енцефалорегулаторът, чрез който можеха да се предават импулси от един мозък към друг.
Макар и с помощта на Корита, бяха му необходими няколко минути, за да инсталира един регулатор и още повече време, за да провери как работи. Тъй като апаратът беше много фин, наложи се да го закрепи на електромобила с пружини. Цялата подготовка му отне тридесет и седем минути.
След това Гросвенър има кратък, но твърде остър спор с археолога, който настояваше да го придружи. Накрая Корита се съгласи да остане, за да охранява базата им.
Енцефалорегулаторът трябваше да бъде внимателно транспортиран и Гросвенър караше бавно. Принудителното забавяне го безпокоеше, но в същото време му даваше възможност да наблюдава промените, последвали нападението. Вече само тук-там се виждаха тела, проснати в несвяст. Гросвенър предположи, че повечето хора, които бяха изпаднали в хипнотичен транс, са се събудили сами. Подобни явления бяха обичайни при хипнозата. Сега те реагираха на други дразнения от същия характер и за нещастие — макар това да беше предвидимо — отдавна потискани импулси контролираха действията им.
Затова хората, които при нормални обстоятелства изпитваха взаимно само лека антипатия, в миг изпадаха в пристъпи на унищожителна омраза.
Смъртоносната опасност се криеше в това, че те не осъзнаваха промяната. Защото душевното им равновесие можеше да бъде разрушено, без да го осъзнаят. Достатъчно бе да бъдат потопени в море от неприятни асоциации или да се окажат под ударите на нападение като сегашното. И в двата случая индивидът се държеше така, сякаш новите му убеждения бяха толкова вкоренени, колкото и тези, от които го заставяха да се откаже. Достигайки етажа на контролната зала. Гросвенър отвори вратата на асансьора, но бързо се дръпна назад. Един топлинен излъчвател сипеше огън по коридора. Металните стени горяха с остър съскащ звук. Макар че полезрението му бе стеснено, Гросвенър забеляза на пода три трупа. Внезапно се разнесе оглушителна експлозия. Син пушек замъгли въздуха и коридорът бе залят от задушлива топлина. Секунди по-късно димът и горещината изчезнаха. Вентилационната система поне работеше безотказно.
Гросвенър надникна отново в коридора. На пръв поглед той изглеждаше пуст. После нексиалистът съзря Мортън, полускрит в една ниша на по-малко от десетина крачки. Той също го забеляза и му махна с ръка. Гросвенър се поколеба, след което реши, че трябва да поеме риска. Той изкара електромобила от кабината на асансьора и се понесе бързо през делящото ги пространство. Мортън го поздрави нетърпеливо:
— Вие сте точно човекът, когото търсех — рече той. — Трябва да отнемем контрола над кораба от капитан Лийт, преди Кент и хората му да са организирали атаката си.