Мортън изглеждаше напълно спокоен и се владееше. Имаше вид на човек, който защитава справедлива кауза. Дори не му идваше на ум, че дължи на Гросвенър някакво обяснение. Той продължи:
— Нуждаем се от помощта ви най-вече срещу Кент. Те използват неизвестно за мен химическо вещество. Досега вентилаторите ни го връщаха обратно към тях, но сега и Кент монтира вентилатори. Основният въпрос е дали ще успеем да победим Лийт, преди Кент да хвърли всичките си сили срещу нас?
Времето също притесняваше Гросвенър. С неуловимо движение вдигна дясната си ръка към китката на лявата и докосна релето, което задействаше енцефалорегулатора. Посочи го на Мортън и каза:
— Аз имам план, сър. Мисля, че ще можем да се справим с врага.
— Докарали сте тук регулатор, който в момента работи. Какво очаквате? — попита Мортън, без да вдига глава.
Първоначалното напрежение на Гросвенър отстъпи пред необходимостта да даде подходящ отговор. Смяташе, че Мортън не е добре запознат с енцефалорегулаторите. Все пак можеше да използва апарата и без предимството на изненадата.
Заговори с напрегнат глас въпреки опита си да го контролира:
— Точно така. Това е мозъчен регулатор и аз искам да го използвам.
— Ако съдя по собствените си мисли, вие излъчвате… Ой! — замълча. На лицето му се изписа интерес. — Я вижте, идеята ви е добра. Ако успеете да ги накарате да повярват, че сме нападнати от вън…
Той млъкна и стисна устни. Очите му се присвиха, докато пресмяташе нещо. Накрая каза: — Капитан Лийт на два пъти се опита да сключи сделка с мен. Сега ще се престоря, че приемам споразумението, а вие действайте с вашата машина. Ще нападнем в момента, когато ни подадете сигнал. — Мортън побърза да добави с чувство на достойнство: — Разбирате, че не бих преговарял нито с Лийт, нито с Кент, освен ако не виждах в този ход път към победата. Надявам се, че оценявате това.
Гросвенър откри капитан Лийт в контролната зала. Офицерът го поздрави със сдържана дружелюбност.
— Този конфликт между учените — заговори той разпалено — ни поставя в трудно положение. Ние трябва да защитаваме едновременно и контролната зала, и машинното отделение, а в същото време да изпълняваме поне минималните си задължения към експедицията като цяло. — Лийт поклати мрачно глава. — Разбира се, не можем да допуснем да спечелят нито едните, нито другите. В крайна сметка ние, военните, сме готови да се пожертваме, но да осуетим победата на която и да е от групировките.
Обяснението изненада Гросвенър. Беше се запитал дали именно капитан Лийт не е отклонил кораба към звездата. Сега получаваше частично потвърждение. Изглежда командирът бе движен от мотива, че победата на учените бе немислима. Оттук до идеята, че цялата експедиция трябва да бъде пожертвана, оставаше само една стъпка.
Небрежно Гросвенър насочи мозъчния регулатор към капитан Лийт.
Мозъчни вълни, фини пулсации, предавани от аксона6 към дендрита7, после от дендрита към аксона, по утъпканите пътечки на минали асоциации — това бе процес, който действаше постоянно в милиардите неврони на човешкия мозък. Всяка клетка се намираше в състояние на електрохимично равновесие, поддържано от редуване на задръжни и възбудни импулси. Бавно, с течение на годините, бяха разработени апарати, които можеха да разчитат с известна степен на точност значението на енергийния поток, протичащ в мозъка.
Първият мозъчен регулатор бе непряк потомък на прочутия електроенцефалограф, но функционираше по особен начин. Той произвеждаше изкуствени мозъчни вълни от всякакъв тип. С негова помощ опитният оператор можеше да стимулира всяка част от мозъка и така да предизвика мисли, чувства, блянове и да събуди спомени от миналото на индивида. Сам по себе си регулаторът не беше устройство за контрол, защото обектът запазваше своята индивидуалност. Чрез него обаче можеха да се предават мисловни импулси от един човек към друг. И тъй като тези импулси се променяха в зависимост от мислите на подателя, можеше да се осъществи много фино въздействие върху получателя.
Капитан Лийт, който не беше забелязал регулатора, не разбра, че мислите му не са вече неговите собствени!
— На фона на предприетото нападение срещу кораба конфликтът между учените е непростим и на практика е предателство — каза той и след малко продължи замислено: — Ето какъв е планът ми.
Планът предвиждаше използването на топлинни излъчватели, ускорение, което да парализира мускулите, и частично унищожаване на двете групировки учени. Капитан Лийт дори не спомена нападателите отвън, нито пък му хрумна, че разкрива намеренията си пред пратеник на онези, които считаше за свои врагове. Завърши с думите:
7
Разклонената част на нервната клетка, която пренася импулса до тялото на клетката. — Б.пр.