— Господин Гросвенър, ще имам нужда от вашите услуги най-вече в научната област. Като нексиалист вашите познания обхващат много науки и вие можете да изиграете решителна роля в сблъсъка с останалите учени…
Обезсърчен. Гросвенър бе на път да се откаже. Хаосът бе прекалено голям, за да се справи сам. Накъдето и да погледнеше, виждаше въоръжени мъже. Беше преброил над двадесет. Крехкото примирие между капитан Лийт и директора Мортън можеше да бъде нарушено всеки миг от огъня на излъчвателите. Дори в този момент се чуваше рева на вентилаторите, които Мортън използваше, за да отблъсква атаките на Кент.
Гросвенър въздъхна и се обърна към капитана:
— Ще ми трябват някои инструменти от моя отдел. Можете ли да ми осигурите достъп до задните асансьори? Ще се върна тук до пет минути.
Малко по-късно, вече пристигнал в Нексиалния отдел, Гросвенър реши, че знае точно какво трябва да направи. Онова, което в началото му изглеждаше нереалистично, сега се оказваше единственият възможен план.
Трябваше да атакува неизвестните агресори през завесата от безбройните им образи и с техните собствени хипнотични оръжия.
Десета глава
Докато извършваше приготовленията, Гросвенър усети, че Корита го наблюдава. Археологът изглеждаше напълно възстановен от хипнотичния шок и с интерес следеше монтажа на допълнителни устройства към енцефалорегулатора.
Гросвенър продължаваше да бърше потта от лицето си, въпреки че не беше горещо. Реши, че трябва да спре за миг, за да анализира на какво се дължи тревогата му. Най-вероятно на това, че не знаеше достатъчно за противника.
Това, че имаше теория за начина, по който бяха атакувани отвън, не бе достатъчно. Голямата загадка бяха картините, изобразяващи причудливи женски лица и тела, единични или раздвоени. Той се нуждаеше от солидна философска основа за действие: само знанието можеше да даде на плана му онзи баланс, който липсваше засега.
Гросвенър се обърна към Корита и попита:
— На кой етап според вас се намират тези същества от гледна точка на цикличната история?
Археологът се отпусна на един стол и след кратък размисъл каза:
— Разкажете ми за плана си.
Докато Гросвенър говореше, японецът пребледня. После изведнъж възкликна:
— Как стана така, че спасихте само мен, а другите не успяхте?
— Открих ви навреме. При вас въздействието на светлинните образи бе по-кратко, отколкото при другите.
— Има ли някакъв начин да се избавим от това бедствие? — попита той мрачно.
Гросвенър леко се усмихна:
— Би трябвало всички да минат през Фондацията по нексиализъм, тъй като програмата й включва съответната подготовка. Има само една сигурна зашита срещу хипнозата и това е да си я изучил както трябва. Но моля ви, Корита, отговорете на въпроса ми: на какъв стадий са те?
Капки пот заблестяха по челото на археолога.
— Скъпи приятелю — рече той, — едва ли можете да очаквате от мен някакви изводи сега. Какво знаем ние за тези същества?
Гросвенър изруга мислено. Разбираше предпазливостта на учения, но времето неумолимо течеше. Опита се да налучка:
— Същества като тези, които могат да прилагат хипноза от разстояние, вероятно използват помежду си някаква естествена форма на телепатия, която ние не можем да постигнем без посредничеството на мозъчния регулатор.
Развълнуван, нексиалистът се наведе напред.
— Корита, какъв ефект би имала върху една култура способността да се четат мисли без помощта на апарати?
Археологът подскочи на свой ред:
— Ама, разбира се! Отговорът е ясен. Четенето на мисли ще попречи на развитието на която и да е раса и тя неизбежно ще изпадне в застой.
Очите му блестяха, докато се взираше в озадачения Гросвенър.
— Не разбирате ли? Умението да четеш мислите на другия ще породи усещането, че знаеш всичко за него. На тази основа би се развила система на абсолютна сигурност. Как би могъл да се съмняваш, когато знаеш? Такива същества биха прескочили светкавично ранните етапи на цивилизацията, за да се озоват в периода на затвореното земеделско общество.