Накратко, Корита описа на все още озадачения Гросвенър как различни цивилизации на Земята и на други планети се бяха изчерпали и западнали. Хората от застойните епохи са ненавиждали нововъведенията и промените. Те не били особено жестоки, но поради бедността си твърде често показвали безразличие към страданията на индивида.
Когато Корита свърши, Гросвенър попита:
— Може би именно страхът им от промените ги е накарал да нападнат кораба?
Археологът бе предпазлив.
— Може би.
Настъпи мълчание. Гросвенър си помисли, че трябва да действа, сякаш анализът на Корита е точен. Не разполагаше с никаква друга хипотеза.
Кратък поглед към хронометъра го накара да подскочи. Оставаха му по-малко от седем часа, за да спаси кораба.
Гросвенър бързо насочи лъч светлина през мозъчния регулатор. После постави екран пред лъча, така че малка част от стъклото попадна в сянка, от време на време пронизвана от светлината, идваща от регулатора.
Моментално се появи частично раздвоен образ и благодарение на мозъчния регулатор Гросвенър го разгледа спокойно. Внимателното вглеждане го изненада: силуетът смътно наподобяваше човешкия и все пак той разбра защо още първия път, когато го видя, си помисли, че е на жена. Двойният образ бе увенчан с кок от златисти пера. Но главата, макар и да имаше птича форма, с нещо напомняше и човешката. Лицето, по което нямаше пера, беше набраздено от вени. Човешкият вид се дължеше на групирането на тези бразди в нещо като бузи и нос.
Вторият чифт очи и втората уста се намираха на по пет сантиметра над първите. Те образуваха нещо като допълнителна глава, която сякаш израстваше от първата. Имаше също и втори чифт рамене с къси ръце, завършващи с изящни и изумително дълги китки и пръсти. Като цяло образът излъчваше женственост. Гросвенър се улови, че мисли как ръцете и пръстите по всяка вероятност ще се отделят първи. Тогава второто тяло щеше да е в състояние да издържи собственото си тегло. Партеногенеза8, каза си Гросвенър. Безполово размножаване. Пъпката израства от родителя и сетне окончателно се отделя от него, за да се обособи като индивид.
Образът, проектиран на стената, имаше закърнели криле. Снопчета пера се виждаха на китките. Върху смайващо изправената и донякъде човешка снага бе наметната блестяща синя туника. Тази дреха прикриваше възможните други следи от пернатото минало. Едно бе ясно: тази птица не можеше да лети.
Корита заговори пръв, разтревожен:
— Как ще им съобщите, че сте готов да бъдете хипнотизиран срещу възможността да получите информация?
Гросвенър не му отговори. Вместо това той стана и внимателно нарисува птичия образ и себе си на една черна дъска. След четиридесет и седем минути и още двадесетина рисунки образът на птицата внезапно изчезна от стената и на негово място се появи изглед на град.
Той не беше голям и Гросвенър го видя сякаш отвисоко. Остана с впечатлението, че сградите са много високи и тесни, скупчени толкова близо една до друга, че долу навярно всичко тънеше в мрак през по-голямата част от деня. Замисли се разсеяно дали това не се дължи на някакви техни нощни навици от праисторическото им минало. Сетне мислите му поеха в друга посока. В желанието си да обхване цялата картина, той престана да се взира в отделните сгради. Преди всичко искаше да разбере степента на техническото развитие на тяхната култура, как общуваха помежду си и дали това е градът, откъдето бе предприета атаката срещу кораба.
Не забеляза нито машини, нито самолети, нито коли. Нито пък нещо, съответстващо на междузвездните комуникационни съоръжения, които на Земята се нуждаеха от станции, разположени на десетки квадратни километра площ. Следователно атаката не бе осъществена оттам.
Точно когато направи това откритие, гледката се смени. Той вече не се намираше на върха на хълма, а в постройка близо до центъра на града. Нещото, което създаваше тази съвършена цветна картина, се придвижи напред и Гросвенър надникна отвъд сградата. Зададе си въпроса какъв механизъм използват те, за да му покажат тези сцени. Преходът от една картина към друга се извършваше мигновено. По-малко от минута бе изминала, откакто успя с рисунката си върху черната дъска да им покаже желанието си за повече информация.
Тази мисъл, както и останалите, му мина през ума светкавично. Всъщност Гросвенър нито за момент не бе откъснал погледа си от пространството около сградата. Разстоянието до близките постройки не надхвърляше три метра. Но сега той забеляза нещо, което не бе видял от хълма. Зданията бяха свързани на всички нива с мостчета, широки само около педя. По тях се движеха пешеходците от птичия град.