Още веднъж постигна целта си чрез стимулиране на подходящи мозъчни центрове. Гросвенър мислено се озова сред хълмиста пустош, обрасла с храсти. Точно пред него течеше малък поток. А по-нататък оранжево слънце се спускаше на фона на пурпурно небе, осеяно с пухкави облаци. Той накара новия си обект да се завърти на 180 градуса. Съгледа малка постройка, кацнала сред дърветата на брега на потока. Гросвенър се приближи до нея и надникна вътре. В полумрака различи няколко пръта, върху единия от които се бяха разположили две птици. Очите им бяха притворени.
Твърде възможно бе, реши той, тези две същества да участват в нападението срещу „Спейс Бийгъл“.
Оттам Гросвенър прехвърли своя контрол върху един рийм от потъналата в нощ част на планетата. Преходът този път бе по-бърз. Намираше се в тъмен град с призрачни сгради и мостчета между тях. Прескачаше от една на друга нервна система. Нямаше представа защо се получава контакт с едни същества, а с други — не. По всяка вероятност някои от тях бяха по-податливи на хипнотичните внушения на Гросвенър. Възможно бе също те да са роднини на първия рийм, с който бе установил контакт. След като премина през повече от две дузини съзнания по цялата планета, Гросвенър реши, че вече има цялостно впечатление.
Това бе свят от дърво, камък и една ментална общност, който навярно нямаше аналог на друга планета. Тази раса бе заобиколила цяла епоха в човешкото развитие — машинната, със съпровождащото я проникване в тайните на материята и енергията. В този момент Гросвенър почувства, че може спокойно да направи предпоследната крачка от своята контраатака.
Съсредоточи се върху модела на едно от съществата-птици, изпратило фантомен образ на борда на „Спейс Бийгъл“. Сетне долови леко, но забележимо отклонение в хода на времето. И тогава…
Той видя кораба през погледа на един от образите.
От всичко най-много го интересуваше как се развива битката. Но той трябваше да потисне желанието си да знае, защото завръщането на борда на кораба бе само част от предварителния му план. Гросвенър искаше да въздейства на огромна група от може би милиони рийми с такава сила, че да ги накара да се отдръпнат от „Спейс Бийгъл“ и да стоят надалече от него.
Той бе доказал, че може да приема техните мисли, както и те неговите. В противен случай контактът му с няколкото дузини съзнания на същества-птици не би бил възможен. Следователно беше готов. Гросвенър излъчи своето послание в мрака:
„Вие живеете във вселена; и вътре в себе си създавате картини на тази вселена, каквато я виждате. Не знаете нищо за нея освен вашите картини, но те не са истинската вселена.“
Как може да се повлияе на едно съзнание? Като се променят основните му възгледи. Как може да се въздейства върху поведението на другия? Като се променят основните му вярвания и убеждения.
Гросвенър продължи предпазливо:
„Картините вътре във вас не разкриват цялата вселена; има много неща, които не можете да опознаете напълно, защото нямате сетива за тях. Във вселената има порядък. И ако той липсва във вашите картини, тогава вие сте се заблудили.“
Трябваше да бъдат променени основните възгледи на тези същества. И Гросвенър ги промени съзнателно, без емоции, но честно. Самият той изхождаше от хипотезата, че риймите нямат защита пред идеите, които им носеше. Те бяха първото ново нещо за тях от поколения насам. Той не се съмняваше, че въздействието ще бъде огромно върху тази цивилизация в застой, чиито вкоренени убеждения не бяха оспорвани никога. Съществуваха многобройни исторически примери за това, как един не особено силен нашественик може да промени решително бъдещето на земеделски цивилизации от затворен тип. Индийската империя бе рухнала при сблъсъка си с няколко хиляди англичани. Подобно на това всички земеделски общества от древността са били завладявани с лекота; възраждането е настъпило едва когато в тях се е пробудило съзнанието, че животът е нещо повече от онова, което са научили в оковите на консервативните си общества.
Риймите бяха особено уязвими. Техният метод на комуникация, колкото и уникален да бе, позволяваше да се въздейства едновременно върху тях с едно-единствено усилие. Отново и отново Гросвенър повтори своето послание, като добавяше всеки път по нещо, свързано с кораба. То гласеше:
„Сменете картината, с която въздействате върху чужденците, намиращи се на кораба, и после я премахнете. Сменете я, за да могат те да се отпуснат и заспят… и я премахнете. Вашият добронамерен акт причини големи вреди на кораба. Ние също сме дружелюбно настроени към вас, но начинът, по който изразявате приятелските си чувства, е пагубен за нас.“