— Какво ще кажете, господин Гросвенър?
— Предполагам — поде Гросвенър, — че командирът има предвид липсата на механични съоръжения при тази раса. Но живите същества могат да се чувстват добре и без машини: да се хранят и пият, да общуват с приятели, да обичат. Допускам, че тези създания изпитват радост от телепатичния контакт с цялата общност и от начина, по който се възпроизвеждат. Имало е времена, когато човекът не е разполагал с нещо кой знае колко повече и все пак смятаме, че е имало цивилизация; тогава също е имало велики личности, както сега.
— Въпреки това — обади се Ван Гросен, — вие не се поколебахте да разстроите техния начин на живот.
Гросвенър отвърна невъзмутимо:
— Неразумно е както за птиците, така и за хората, да бъдат прекалено ограничени. Аз само сломих тяхната съпротива срещу новите идеи, нещо, което все още не успявам да постигна на този кораб.
Неколцина се засмяха накриво и хората започнаха да се разотиват. Гросвенър видя Мортън да разговаря с Йеменс, единствения представител на Химическия отдел на съвещанието. Химикът, вече първи заместник на Кент, се намръщи и на няколко пъти поклати глава. После на свой ред говори дълго и накрая двамата с Мортън си стиснаха ръце.
Мортън се приближи към Гросвенър и каза тихо:
— Хората от Химическия отдел ще изнесат оборудването си в рамките на двадесет и четири часа, при условие че за инцидента повече няма да се споменава. Господин Йеменс…
Гросвенър побърза да попита:
— А какво мисли Кент по въпроса?
Мортън се поколеба:
— Кент е получил газово отравяне — каза той накрая — и ще бъде на легло няколко месеца.
— Но това означава, че изборите ще са минали.
Мортън отново се поколеба:
— Да, така е. Това означава, че аз печеля изборите, защото Кент беше единственият ми съперник.
Гросвенър замълча, премисляйки различните възможности. Това, че Мортън щеше да запази научното ръководство, бе добре. Но как щяха да реагират недоволните, подкрепили Кент?
Преди да успее да каже нещо, Мортън продължи:
— Ще поискам от вас една лична услуга, господин Гросвенър. Убедих господин Йеменс, че ще бъде неразумно да подновява атаката на Кент срещу вас. Но бих искал и вие да запазите мълчание. Не се опитвайте да печелите дивиденти от вашата победа. Ако ви попитат, кажете, че тя е била плод на случайност, но не повдигайте сам въпроса. Обещавате ли?
Гросвенър кимна и добави:
— Питам се дали не бих могъл да ви предложа нещо?
— Разбира се.
— Защо не предложите Кент за ваш заместник?
Мортън впи поглед в него, изненадан:
— Не съм очаквал подобно предложение от вас. Лично аз нямам особено желание да повдигам самочувствието на Кент.
— Не става дума за Кент — отвърна Гросвенър.
Този път Мортън замълча. После бавно каза:
— Предполагам, че това ще намали напрежението. — Но не изглеждаше въодушевен от идеята.
Гросвенър каза:
— Мнението ви за Кент вероятно съвпада с моето.
Мортън се засмя мрачно:
— Има няколко десетки души на кораба, които предпочитам да ме заместват, но за да има мир, ще последвам вашия съвет.
Те се разделиха. Гросвенър не беше толкова доволен, колкото изглеждаше. Този завършек на конфликта с Кент не го удовлетворяваше. Имаше чувството, че с изкарването на химиците от отдела му бе спечелил битката, но не и войната. И все пак от негова гледна точка този край бе за предпочитане вместо превръщането на сблъсъка в ожесточена война.
Тринадесета глава
Икстл се носеше в бездънната нощ. Времето напредваше бавно към вечността и космосът бе непроницаемо черен. Неясни петна светлина сияеха срещу него от безкрая. Икстл знаеше, че всяко едно от тях е галактика от ярки звезди, смалена от невероятното разстояние до спирала от блестяща мъгла. Животът бе там, пръснат по безбройните планети, които се въртяха неспирно около техните слънца. Навсякъде животът бе изпълзял от първичната кал на Глор, преди космическата експлозия да заличи неговата могъща раса и да запрати тялото му в междугалактичните бездни.
Той живееше; и това бе собствената му катастрофа. Оцеляло след катаклизма, неговото почти безсмъртно тяло, макар и все повече отслабващо, се поддържаше чрез енергията, просмукана в пространството и времето. Мозъкът му пулсираше в онзи стар, прастар ритъм на мисълта — шансът да се озове отново в някоя галактична система бе едно на децилиони10. А шансът да попадне на планета и да открие скъпоценния гуул бе още по-малък.