— Може би, приятелю психолог — отвърна Пенънс, — но тяхната наука би трябвало да им е дала възможност да разрешат проблема с изхранването поне за малка част от населението. Но дори да не са успели, защо не са започнали да изследват космическото пространство и не са потърсили храна другаде?
— Попитайте Гънли Лестър — това беше гласът на Мортън. — Чух го да развива по този въпрос цяла теория, преди да кацнем.
Астрономът се включи веднага в разговора:
— Все още не съм проверил всички данни. Но има един показателен факт. Тази пуста планета е единствената, която се върти около това жалко слънце. Няма нито спътник, нито дори астероид. А най-близката звездна система се намира на деветстотин светлинни години. Така че господстващата раса на този свят е трябвало да овладее с един-единствен скок не само околопланетните, но и междузвездните полети. Ако направим сравнение, колко бавно сме постигнали това ние. Първо достигнахме Луната, после планетите. Всеки нов успех водеше до следващ, но едва след много години бе осъществен първият полет до близка звезда. Най-накрая човекът изобрети антиускорителния двигател, който направи възможни галактичните пътешествия. Като имам предвид всичко това, стигам до извода, че нито една цивилизация не може да създаде звездолет без натрупан опит.
Последваха и друга коментари, но Гросвенър престана да ги слуша. Беше погледнал към мястото, където за последен път видя голямата котка. От нея нямаше и следа. Изруга наум, че се е разсеял. Бързо зави с малкия флаер и огледа целия район. Напразно. Под него се простираше пълен безпорядък: руини, твърде много разрушени постройки. Накъдето и да се обърнеше, нещо се изпречваше пред погледа му. Той се приземи и поговори с няколко техници, погълнати от работата си. Повечето си спомняха, че са видели котката „преди двадесетина минути“. Недоволен, Гросвенър се качи обратно в машината и полетя над града.
Малко преди това Кьорл бе побягнал, като се стремеше да се прикрива при всяка възможност. Той летеше от група на група, същински генератор на енергия, трескав и прималял от глад. Малка кола се приближи и спря пред него, една фотокамера се завъртя и го засне. Гигантска бормашина тъкмо се врязваше в каменния език на зъбера. Тези картини се сменяха в съзнанието на Кьорл, но той едва им обръщаше внимание. Свирепото желание тласкаше тялото му да последва човека, навлизал сам в града.
И изведнъж неговият самоконтрол рухна. По муцуната му изби зелена пяна. За момент му се стори, че никой не го гледа. Стрелна се зад един каменист насип и побягна с всички сили. Носеше се с големи гъвкави скокове. Беше забравил всичко освен целта си, паметта му сякаш бе изтрита с магическа пръчка. Тичаше по безлюдни улици, минаваше напряко през зеещи дупки в излинелите от времето стени и по дълги коридори в рушащи се сгради. После забави своя ход и приклекна, когато мъхнатите му уши доловиха трептенията на ид.
Най-накрая той спря и подаде глава над купчината камъни. Двуного същество стоеше пред нещо, което някога вероятно е било прозорец, и осветяваше с фенерчето си вътрешността. То щракна и угасна. Добре сложеният мъж бързо заотстъпва, като се озърташе. Тази бдителност не допадна на Кьорл. Тя говореше за светкавична реакция при евентуална опасност и вещаеше проблеми.
Кьорл изчака мъжа да се скрие зад ъгъла и потегли открито със скорост, немислима за нормален човек. Планът за действие бе ясен. Спусна се като привидение по една успоредна улица и мина покрай редица от постройки. На първия ъгъл рязко зави, с един скок прекоси откритото пространство и после по корем запълзя към полумрака между една сграда и грамада от развалини. Улицата, която се откри, представляваше проход между две стени от разпилени отломъци. В края тя се стесняваше, а изходът й беше точно под Кьорл.
В последния момент прибърза. Точно когато човекът минаваше отдолу, Кьорл с ужас видя как няколко камъчета се отрониха от мястото, където бе приклекнал. Мъжът вдигна рязко глава. Лицето му се промени, чертите му се сгърчиха. Той посегна към оръжието си.
Кьорл завъртя рамото си и нанесе един-единствен смазващ удар по блестящия прозрачен шлем. Чу се звук на разкъсан метал и кръвта шурна. Човекът се прегъна на две като сплескан. За миг неговите кости и мускули успяха да задържат като по чудо тялото му на крака. Сетне той рухна и парчета от космическата броня издрънчаха.
С конвулсивно движение Кьорл скочи върху жертвата си. Той вече генерираше полето, което не позволяваше разтварянето на веществото ид в кръвта. Без да се бави, разкъса металната обвивка и тялото в нея. Костите изпукаха. От плътта бликнаха кървави струи. Кьорл потопи муцуната си в топлото тяло. Всмукателните чашки заизтегляха целия ид, съдържащ се в клетките. Той се бе отдал в екстаз на това занимание в продължение на три минути, когато в полезрението му попадна някаква сянка. Стреснат, Кьорл повдигна глава и видя малък кораб да се приближава на фона на залязващото слънце. За миг замръзна на мястото си, но бързо се съвзе и се укри зад купчина руини.