— Ъ-ъ… — запъна се Кели, социологът. Той бе плешив мъж около четиридесетте, с големи проницателни очи. — Ъ-ъ… всяко същество, което успее да се приспособи към условията на вакуума, ще бъде господар на вселената. Представителите на неговия вид щяха да обитават всяка една планета, да завладеят всички галактики, носейки се на рояци в космоса. Независимо от това ние знаем със сигурност, че неговата раса не присъства в нашата галактика. Това е парадокс, който заслужава да бъде изяснен.
— Не ви разбирам напълно, Кели — каза Мортън.
— Просто… ъ-ъ… една раса, която е разбулила най-дълбоките тайни на биологията, трябва да е изпреварила човека с хилядолетия. Тя ще бъде високо симподиална, т.е. способна да се приспособява към всякаква среда. Според законите на жизнената динамика тя би достигнала най-далечните граници на вселената, точно както се опитва да го направи човекът.
— Тук има противоречие — съгласи се Мортън. — Изглежда това доказва, че нашият гостенин не е свръхсъщество. Корита, какво би казал за неговата история?
Японецът сви рамене, но все пак стана да говори:
— Страхувам се, че не мога да ви бъда от голяма помощ при тези оскъдни данни. Познавате доминиращата теория, че животът се развива нагоре — без значение какво точно означава нагоре — циклично. Всеки цикъл започва с примитивния земеделец, здраво свързан със своето парче земя. На определен етап той отива на пазара. Малко по-малко пазарът се превръща в селище, където връзката със земята отслабва. Сетне се появяват по-големите градове и нациите, за да се стигне накрая до бездушните световни столици и опустошителната борба за власт, до серия от ужасяващи войни, които помитат човека и го запращат обратно към примитивното му минало. Въпросът е дали това същество принадлежи към примитивния период на своя цикъл или към този на големите градове, мегаполисите? Или е в някакъв друг цикъл?
Корита замълча. На Гросвенър му се стори, че японецът бе очертал една много ясна картина. Очевидно цивилизациите преминаваха през определени цикли. Всеки подетап от тези цикли в известен смисъл имаше свой собствен психологически фон. Съществуваха много обяснения за това явление и старата теория на Шпенглер за циклите бе само едно от тях. Възможно бе дори Корита да успее да предвиди действията на пришълеца на основата на цикличната теория. Той бе доказал в предишни случаи, че системата работи и много от прогнозите му се сбъдват. В момента той имаше предимството да е единственият, който предлага метод, приложим в създалото се положение.
Гласът на Мортън наруши тишината:
— Корита, ако приемем, че знаем малко за това същество, какви биха могли да бъдат основните му характеристики, в случай че принадлежи към културата на мегаполиса?
— В такъв случай чудовището би притежавало практически непобедим интелект, опасен в най-висока степен. Докато играе своята игра, то няма да допуска никакви грешки и може да бъде победено единствено при обстоятелства, които са извън неговия контрол. Най-добрият пример в това отношение е — Корита бе лаконичен — цивилизованият човек от нашата собствена епоха.
— Но то вече допусна грешка — забеляза Ван Гросен снизходително. — Много глупаво бе от негова страна да се изтърси през пода на клетката. Не би ли постъпил така един примитивен индивид?
Мортън се намеси:
— Добре, ами ако предположим, че наистина е в примитивния етап на своя цикъл?
— Тогава неговите първични инстинкти ще бъдат много по-опростени. Над всичко ще доминира желанието му да се възпроизведе, да има потомък, да продължи своя род. При наличието на високоразвит интелект този импулс може да приеме формата на фанатичен устрем към оцеляването на расата. Това е всичко, което мога да кажа при наличната информация — завърши Корита спокойно и седна на мястото си.
Погледът на Мортън спря върху Гросвенър.
— Неотдавна — заговори директорът, — лично аз имах възможност да се убедя, че нексиализмът може да предложи нов подход за разрешаване на проблемите. И понеже това е холистичният подход към живота, доведен до n-та степен, той може да ни помогне при взимането на бързи решения, когато факторът време е от първостепенна важност. Гросвенър, моля ви, споделете вашата гледна точка за нашественика.