Гросвенър се изправи пъргаво.
— Мога да ви предложа заключение, основано на моите наблюдения. Бих могъл също да развия собствената си теория за това, как установихме контакт със съществото; говоря за начина, по който бяха изчерпани мощностите на реактора и за принудителния ремонт на външната стена на машинното отделение… Имаше и още няколко важни момента, заслужаващи внимание, но в следващите минути предпочитам да ви кажа как според мен трябва да го убием…
Той бе прекъснат от неколцина мъже, които си пробиваха път през струпалите се на входа на залата. Гросвенър погледна въпросително Мортън. Директорът на свой ред се обърна към капитан Лийт. Командирът тръгна към новодошлите, сред които бе и Пенънс, главният инженер на кораба.
— Готово ли е, господин Пенънс?
Главният инженер кимна.
— Да, сър. — И добави: — Всички ще бъдат облечени с гумирани костюми, ръкавици и обувки.
Капитан Лийт обясни:
— Пуснахме силово пате по стените на спалните помещения. Залавянето на чудовището може да отнеме време и не трябва да рискуваме да бъдем убити в собствените си легла. Ние… — Той спря за миг, после попита рязко: — Какво има, господин Пенънс?
Пенънс се взираше в някакъв малък прибор, който държеше в ръката си.
— Всички ли сме тук, капитане?
— Да, без охраната при двигателите и в машинното отделение.
— В такъв случай… нещо се е хванало в силовото пале. Бързо, трябва да го обградим!
Седемнадесета глава
За Икстл, който се връщаше към горните етажи, след като бе проучил вътрешността на звездолета, изненадата беше пълна. Той градеше планове как да скрие своите гуули в трюма на кораба, когато попадна в капана на силовото пале.
Шокът помрачи съзнанието му. Облаци електрони се откъснаха и полетяха свободни в тялото му. Те скачаха от орбита на орбита, но атомните системи ги отблъскваха в стремежа да запазят стабилността си. През тези дълги, съдбоносни секунди изумителното равновесие на структурата му едва не рухна. Спаси го това, че колективният гений на неговата раса бе предвидил дори такава опасност. Подлагайки телата си на изкуствена еволюция, те бяха отчели вероятността за облъчване със силна радиация. Светкавично тялото на Икстл се преобразува, като всяка нова структура поемаше за частица от микросекундата непоносимия радиоактивен товар. Най-накрая успя да се оттласне от стената и бе спасен.
Икстл се съсредоточи върху непосредствения проблем. Защитата със силово поле сигурно имаше и алармена система. В такъв случай хората щяха да се стекат по всички коридори, за да го обградят. Очите му заблестяха при мисълта за откриващата се възможност. Те щяха да бъдат разпръснати и можеше да улови някой от тях, за да го изследва в качеството му на възможен гуул.
Нямаше време за губене. Икстл се хвърли към най-близката незахранена с енергия стена. Тичаше от стая в стая, като се движеше в посока, успоредна на главния коридор. Свръхчувствителните му очи различаваха през стените неясните, забързани фигури на хората. В този коридор те бяха петима, като последният се намираше на известно разстояние зад другите. За Икстл това бе достатъчно.
Той проникна през стената точно пред последния мъж и се нахвърли върху него. Огромно, ужасно чудовище с пламтящи очи и отвратителна паст. Икстл сграбчи с четирите си аленочервени ръце човешкото същество. Мъжът се разтресе в отчаяно усилие за живот, но бързо бе усмирен и захвърлен на пода.
Лежеше по гръб и Икстл забеляза, че устата му спазматично се отваря и затваря. При това чувстваше как в краката му се забиват остри иглички. Усещането не бе трудно за разгадаване. Това бяха трептения, предизвикани от вик за помощ. Икстл скочи напред и стовари огромната си ръка върху устата на човека. Крехкото тяло на мъжа се отпусна безпомощно. Но той бе все още жив и в съзнание, когато огненото същество заби ръцете си в него.
Това сякаш вцепени жертвата. Човекът престана да се бори. С широко отворени очи той наблюдаваше как дългите, тънки ръце изчезват под ризата му и ровят в гръдния му кош. А сетне, ужасен, вдигна очи към изправилото се над него кървавочервено цилиндрично тяло.
Вътрешностите на човека изглежда бяха плътни. Икстл се нуждаеше от кухина или пространство, което може да се отвори чрез натиск, стига това да не убие жертвата му. Необходима му беше жива плът.