Бързо! Бързо! Краката му доловиха вибрации от бързо приближаващи се стъпки. Разтревожен, Икстл прибърза в изследването си. Той сви своите търсещи пръсти, като им придаде полутвърдо състояние. И в този момент докосна сърцето. Човекът потръпна конвулсивно и издъхна.
Миг по-късно тършуващите пръсти на Икстл откриха стомаха и вътрешностите. Той се отдръпна вбесен и недоволен от себе си. Ето това му бе нужно; но сега то беше негодно. Бавно се изправи. Гневът и тревогата му утихнаха. Не бе предполагал, че тези интелигентни същества могат да умират толкова лесно. Това променяше и опростяваше всичко. Те бяха в ръцете му, а не той в техните. Трябваше само да бъде предпазлив.
Двама мъже изскочиха зад най-близкия ъгъл с извадени вибратори и замръзнаха на място при вида на чудовището, което бе надвиснало над мъртвото тяло на другаря им.
Сега планът му доби яснота. Трябваше да хване половин дузина от двуногите същества и да ги превърне в гуули. После можеше да убие всички останали, тъй като нямаше да му бъдат нужни. И накрая да се отправи към галактиката, накъдето летеше корабът, и да завладее първата обитаема планета. След това покоряването на цялата вселена щеше да бъде въпрос само на време.
Гросвенър стоеше пред комуникатора с още неколцина други и се взираше в скупчените около мъртвия техник хора. Искаше му се да е на мястото на действието, но за да стигне дотам, му бяха нужни няколко минути. През това време нямаше да има връзка с никого. Затова предпочете да наблюдава, да види и чуе всичко.
Директорът Мортън стоеше на по-малко от три крачки от мястото, където доктор Егърт се бе навел над мъртвия. Изглеждаше напрегнат. Челюстите му бяха здраво стиснати. Заговори с глас малко по-силен от шепот, по въпреки това думите му прорязаха тишината като камшик.
— Е, докторе?
Доктор Егърт се изправи и се обърна към Мортън, при което намръщеното му лице изпълни екрана пред Гросвенър.
— Сърдечен удар — каза той.
— Сърдечен удар?
— Да, да. — Докторът вдигна ръце, сякаш за да се защити — Зная, че зъбите му изглеждат така, сякаш са били набити в мозъка му. И тъй като съм го преглеждал десетки пъти, сигурен съм, че сърцето му бе наред. Въпреки това смятам, че става дума за сърдечен удар.
— Възможно е — подхвърли някой кисело. — Когато завих зад ъгъла и зърнах онова чудовище, самият аз без малко не получих удар.
— Губим ценно време. — Гросвенър позна гласа на Ван Гросен, преди да види физика, застанал заедно с двама други до Мортън. Ученият продължи: — Ние можем да победим този приятел, но не като ни прилошава при всяка негова стъпка. Ако аз съм следващият в списъка му, искам да знам, че най-добрият екип от учени в галактиката няма да оплаква съдбата ми, а вместо това ще впрегне умовете на всички, за да отмъстят за моята смърт.
— Прав сте. — Това беше Смит. — Проблемът ни е, че се чувстваме комплексирани пред чудовището. Няма и час, откакто е на кораба, но аз вече зная, че някои от нас ще загинат. Поемам риска за себе си. Но нека се подготвим за битка.
— Господин Пенънс — намеси се Мортън, — възникна един проблем. Тридесетте нива на кораба се равняват на около три квадратни километра. Колко време ще ни бъде необходимо, за да захраним всеки сантиметър от тях?
Гросвенър не виждаше главния инженер. Той бе извън обсега на изпъкналия обектив. Но лицето му вероятно заслужаваше да се види, защото когато отговори на Мортън, гласът му звучеше ужасено:
— Мога да захраня целия кораб и вероятно да го разруша напълно в рамките на един час. Няма да навлизам в подробности. Но неконтролираното подаване на енергия би убило всяко живо същество на борда.
Мортън бе отчасти с гръб към монитора, който показваше образите на стоящите до тялото на убития от Икстл мъж. Той попита:
— Вие бихте могли да подадете повече енергия към стените, нали така?
— Не-е-е! — несъгласието на главния инженер се долавяше и в тона му. — Стените няма да издържат. Те просто ще се разтопят.
— Стените няма да издържат! — изпъшка някой. — Сър, давате ли си сметка какво сте готов да извършите заради това създание?
Гросвенър виждаше ужасените и смаяни лица на мъжете върху екрана. Гласът на Корита се вряза в натежалата от напрежение тишина:
— Директоре — каза той, — наблюдавам ви от комуникатора в контролната зала. Относно идеята, че имаме работа със свръхсъщество, искам да кажа следното: нека не забравяме, че то допусна една глупава грешка със силовото поле и после отстъпи уплашено, без да посмее да проникне в спалните помещения. Използвам израза „глупава грешка“ умишлено. Действията му за пореден път доказват, че то допуска грешки.