Мортън отвърна:
— Това ме връща към думите ви за психологическите характеристики, които могат да се очакват при различните циклични етапи. Да предположим, че нашето чудовище принадлежи към примитивния етап на своя цикъл.
Отговорът на Корита бе необичайно отривист за иначе предпазливия му стил:
— То би било неспособно да проумее реалната сила на организацията. По всяка вероятност ще реши, че за да овладее кораба, е достатъчно да се бие с хората, които са на него. Инстинктивно ще пренебрегва факта, че ние сме част от велика галактична цивилизация. Умът на истински примитивния субект е индивидуалистичен, почти анархистки. Неговото желание за възпроизвеждане е форма на егоизъм, при който доминира най-вече стремежът за продължение на рода. Това създание — ако е в примитивния стадий на своето развитие — вероятно ще иска да има до себе си още много себеподобни, които да му помогнат в борбата. Той обича да е сред близки същества, но не желае вмешателства. Всяко организирано общество може да властва над примитивната общност, защото нейните членове не формират нищо повече от нетрайни съюзи срещу външни посегателства.
— Един нетраен съюз на подобни огнегълтачи би бил достатъчен! — коментира злъчно един техник. — Аз… ааа-а…
Думите му преминаха във вик. Долната му челюст увисна. Всички мъже, които се виждаха на екрана, отстъпиха няколко крачки назад.
Точно в центъра на монитора, в целия си ръст, пристъпи Икстл.
Осемнадесета глава
Той стоеше там — отблъскващо видение от някакъв аленочервен ад. Очите му блестяха, погледът му бе бдителен, макар и да се бе отърсил от тревогата. Чудовището бе преценило тези двуноги същества и знаеше, че може да потъне в най-близката стена, преди някой от тях да успее да изпразни оръжието си в него.
Икстл бе дошъл за първия си гуул. Грабвайки го от събралата се група, той щеше да обезсърчи до известна степен всички на борда. Докато наблюдаваше сцената, Гросвенър почувства, че го обзема усещане за нереалност. Само неколцина мъже бяха в обхвата на монитора. Най-близо до Икстл бяха Ван Гросен и двама техници. Мортън бе точно зад Ван Гросен, а част от главата и тялото на Смит се виждаха до един от техниците. Дори в група те изглеждаха незначителни противници на изправилото се пред тях високо чудовище с цилиндрично тяло.
Мълчанието бе нарушено от Мортън. Той умишлено не посегна към прозрачната дръжка на вибратора си. Вместо това гласът му прозвуча твърдо:
— Не го доближавайте. Той може да се придвижва светкавично и нямаше да е тук, ако допускаше, че сме в състояние да го засегнем с оръжията си. Не можем да рискуваме да се провалим. Твърде вероятно е това да се окаже единственият ни шанс.
Той продължи настойчиво:
— Всички дежурни отряди, които ни чуват, да заобиколят този коридор отвсякъде, включително отгоре и отдолу. Докарайте най-тежките мобилни излъчватели, дори някои от полупреносимите и разтопете стените. Осигурете свободен достъп към този сектор и дръжте лъчите на малък фокус. Действайте!
— Добра идея, директоре! — Лицето на капитан Лийт се появи за миг на монитора пред Гросвенър и измести оттам образа на Икстл и останалите. — След малко ще бъдем там, ако успеете да задържите демона поне три минути. — Лицето му изчезна така бързо, както се бе появило.
Гросвенър заряза екрана. Той знаеше много добре, че е прекалено далече от мястото на събитията, за да направи точните наблюдения, на които трябваше да почиват действията на един нексиалист. И понеже не бе член на нито един от извънредните отряди, целта му сега беше да се присъедини към Мортън и останалите мъже в опасната зона.
Докато тичаше, той мина покрай други монитори и разбра, че Корита съветва директора от разстояние.
— Мортън, възползвайте се от този шанс, но не разчитайте на успех. Обърнете внимание, че то се появи отново, преди да успеем да се подготвим. Няма значение дали ни притиска умишлено или случайно. И ето какво се получава — каквато и да е мотивацията му, ние сме непрекъснато в паника, суетим се насам-натам и при това винаги без полза. Освен това до този момент все още нямаме ясен план за действие.
Гросвенър бе в асансьора и се спускаше надолу. Сетне отвори рязко вратата и се затича навън.