Гросвенър почака, за да види дали някой друг няма да отговори, и накрая каза:
— Мисля, че имам такова, директоре.
Мортън се поколеба само секунда:
— Слушам ви.
— Единственият начин — започна Гросвенър — да се привлече вниманието на чужд разум, е да му се покаже някакъв универсален символ. Тъй като Ван Гросен е физик, ние лесно можем да предположим какъв символ е използвал той.
Нексиалистът замълча умишлено и се огледа. Имаше чувството, че се държи театрално, но това беше неизбежно. Въпреки приятелското отношение на Мортън и случая с риймите, той все още не бе признат за авторитет на този кораб и щеше да бъде по-добре, ако в този момент отговорът изникне сам в главите на няколко души.
Мортън наруши мълчанието.
— Хайде, млади човече. Не ни дръжте в напрежение.
— Атом — отвърна Гросвенър.
Лицата около него изглеждаха озадачени.
— Но това не означава нищо — възкликна Смит. — Защо трябва да му показва атом?
— Не какъв да е атом, разбира се — защити се Гросвенър. — Готов съм да се обзаложа, че Ван Гросен е показал на създанието схема на атомната структура на метала, от който е направен външния корпус на „Спейс Бийгъл“.
— Улучихте! — извика Мортън.
— Момент, моля — намеси се капитан Лийт от монитора. — Признавам, че не съм физик, но бих искал да знам какво точно е улучил?
Мортън обясни:
— Гросвенър иска да каже, че при построяването на кораба този свръхустойчив материал е бил използван само на две места — във външния корпус и в машинното отделение. Ако бяхте с нас при първата ни среща с чудовището, щяхте да забележите, че след като премина през пода на клетката, то бе спряно от обвивката на кораба. Очевидно е, че не е в състояние да се промъкне през такъв метал. Обстоятелството, че прибягна до въздушния шлюз, за да проникне в кораба, е допълнително доказателство. Чудното е, че веднага не се сетихме за това.
Отново се намеси капитан Лийт:
— Ако Ван Гросен е показал на създанието нашата защитна система, не е ли възможно в такъв случай да му е нарисувал енергийните полета, които подадохте към стените? Не е ли това предположение точно толкова вероятно, колкото и първото?
Мортън се обърна и погледна въпросително към Гросвенър. Нексиалистът каза:
— Чудовището вече бе изпитало на гърба си енергийния екран и бе оцеляло след сблъсъка си с него. Несъмнено Ван Гросен е смятал, че е открил нещо ново. Освен това единственият начин да представиш силово поле на хартия е уравнение, предполагащо произволни символи.
— Това предположение е добре дошло — заключи капитан Лийт. — На борда на кораба има поне едно място, където можем да бъдем в безопасност — машинното отделение — и вероятно в по-малка степен зад стените на спалните помещения. Сега разбирам защо господин Ван Гросен е решил, че е открил нещо важно за нас. Оттук нататък целият персонал на кораба ще се съсредоточи само в тези сектори освен в случаите на специално разрешение или нареждане. — Той се обърна към най-близкия комуникатор, повтори заповедта си и добави: — Шефовете на отдели да бъдат готови да отговарят на въпроси, свързани с техните области. Вероятно ще бъдат определени дежурства за хората с необходимата подготовка. Господин Гросвенър, считайте, че сте в тази категория. Доктор Егърт, предпишете ободряващи хапчета на онези, които имат нужда. Никой няма да си ляга, преди звярът да е мъртъв.
— Добра работа, командире! — каза Мортън ентусиазирано.
Капитан Лийт кимна и изчезна от екрана.
В коридора някакъв техник попита колебливо:
— Ами Ван Гросен?
— Можем да го спасим само ако унищожим онзи, който го отвлече! — отвърна дрезгаво Мортън.
Деветнадесета глава
В огромното помещение с внушителни по размерите си машини хората изглеждаха като джуджета в замък на великани. Гросвенър примигваше неволно при всяко лумване на синята призрачна светлина, която искреше и святкаше по блестящия таван. Чу се звук, който опъна нервите му. Бръмчене, издаващо ужасяваща мощност, неясен грохот на далечна гръмотевица, екот от неудържим приток на енергия.
Двигателите бяха включени. Корабът се ускоряваше и навлизаше все по-навътре в мрачната бездна, разделяща спиралната галактика (от която Земята бе само малък въртящ се атом) от почти равната й по големина нейна посестрима. На този фон щеше да се разрази предстоящата решаваща битка. Самото съществуване на най-голямата и амбициозна като замисъл изследователска експедиция бе изложено на сериозна опасност.