Гросвенър беше убеден в това. Противникът им не беше Кьорл, чието свръхприспособено тяло бе преживяло биологичните експерименти, провеждани от изчезналата раса на котешката планета. Сегашната ситуация не бе съпоставима и със заплахата от риймите, тъй като тогава той контролираше всеки следващ етап на онова, което в неговите очи бе сблъсък между един човек и цяла раса.
Аленото чудовище бе несъмнено единствено по рода си.
Капитан Лийт се изкачи по металната стълба, водеща към малка тераса. Миг по-късно Мортън го последва и застана над събралите се долу мъже. Той държеше в ръката си някакви листа. Двамата прегледаха бележките и малко по-късно директорът каза:
— Откакто преди по-малко от два часа създанието проникна в кораба, това е първата ни свободна минута, колкото и невероятно да изглежда това. Аз и капитан Лийт прочетохме препоръките, дадени от шефовете на отдели, и ги разделихме най-общо на две категории. Първата е от теоретичен характер и затова ще я оставим за по-късно. Втората засяга някои практически идеи как да хванем натясно нашия противник, и естествено ще бъде разгледана по-напред. Убеден съм — ще започна с това, — че всички ние искаме да знаем дали се взимат някакви мерки за откриването и спасяването на Ван Гросен. Господин Зелър, разкажете на останалите за вашия план.
Зелър, енергичен млад мъж в края на тридесетте, пристъпи напред. Той бе поел Металургичния отдел, след като Брекънридж бе убит от Кьорл.
— Откритието, че пришълецът не може да прониква през определени сплави, които ние наричаме устойчиви метали, автоматично ни дава ключ за това, какъв материал трябва да използваме за изработването на защитен космически костюм. Моят асистент вече работи по този костюм и той ще бъде готов след три часа. За издирването на Ван Гросен естествено ще използваме флуоритна камера. Ако имате някакви предложения.
— Защо не направим няколко костюма?
Зелър поклати глава.
— Разполагаме с ограничено количество материал. Бихме могли да изработим и повече, но само чрез трансформиране на друг вид суровина, което ще отнеме време. — Той добави: — Освен това нашият отдел винаги е бил малък. Ще имаме късмет, ако се сдобием с един костюм в споменатия от мен срок.
Други въпроси не последваха и Зелър изчезна в цеха до машинното отделение.
Мортън вдигна ръка, за да накара останалите да запазят тишина:
— Лично аз се чувствам по-спокоен, след като зная, че щом костюмът бъде готов, чудовището ще бъде принудено непрекъснато да мести тялото на Ван Гросен, ако не иска да го открием.
— Откъде знаете, че той е жив? — попита някой.
— Дяволското изчадие можеше да отнесе тялото на убития от него човек, но не го направи. То ни иска живи. Докладът на Смит предлага възможен отговор за неговите цели, но той спада към втората категория въпроси и ще бъде обсъден по-късно.
Директорът направи пауза и продължи:
— Сега ще насоча вниманието ви към два от проектите за фактическото унищожаване на чудовището. Единият от тях е дело на двама техници от Физическия отдел, а другият — на Елиът Гросвенър. С капитан Лийт разгледахме тези планове заедно с главния инженер Пенънс и други експерти и решихме, че идеята на Гросвенър е прекалено рискована за живота на хората, поради което ще бъде оставена като резервна. Другият план ще бъде приложен моментално, освен ако не възникнат някакви сериозни възражения. Имаше и допълнителни предложения, които бяха обединени заедно с основния замисъл. Въпреки правилото всеки член на „Спейс Бийгъл“ да излага собствените си идеи смятам, че ще спестя време, ако представя накратко окончателно одобрения от експертите план. Двамата физици — Мортън погледна бележките в ръката си, — Ломъс и Хиндли, признават, че успехът на техния проект зависи от това, дали чудовището ще ни позволи да направим необходимите енергийни връзки. Това изглежда вероятно, ако се опрем на цикличната теория на Корита, според която примитивният индивид е дотолкова погълнат от инстинктите си, че е склонен да пренебрегне възможностите за организирана съпротива. На тази основа, съгласно допълнения план на Ломъс и Хиндли, ние ще захраним с енергия седмото и деветото ниво — само подовете, без стените. На какво се надяваме? Ако не ни попречи по някакъв начин, ние ще го хванем в капан на осмия етаж между двете захранени с енергия нива. Така пришълецът ще попадне под огъня на нашите излъчватели. Надявам се, господин Гросвенър разбира, че този план е значително по-безопасен и е за предпочитане.