Когато отново погледна, малкият апарат се отдалечаваше наляво. Кьорл го видя как кръжи и реши, че може отново да се насочи към него. Макар и вбесен от това, че са прекъснали пиршеството му, звярът изостави жертвата си и побягна обратно към космическия кораб. Тичаше като подгонено животно и забави хода си едва когато зърна първата група работници. Приближи предпазливо към тях. Всички бяха заети и това му даде възможност да се прокрадне незабелязано.
Докато издирваше безрезултатно Кьорл, раздразнението на Гросвенър нарасна. Градът бе твърде голям. Руините и възможните укрития бяха много повече, отколкото бе предположил. Най-накрая обърна флаера към космическия кораб. И почувства огромно облекчение, когато откри звяра да се припича на слънце, проснат удобно на една скала. Гросвенър кацна внимателно на удобно за наблюдение място зад животното. Той все още лежеше неподвижно там, когато двадесет минути по-късно чу в шлемофона си смразяващата кръвта вест, че една изследователска група е попаднала на разкъсаното тяло на доктор Джарви от Химическия отдел. Гросвенър полетя към местопроизшествието. Почти веднага откри, че Мортън няма намерение да пристигне там. Чу мрачния глас на директора:
— Донесете тленните останки на кораба.
На мястото бяха приятелите на Джарви, напрегнати и сериозни. При вида на разкъсаната плът и опръскания с кръв метал спазъм стегна гърлото на Гросвенър. Той чу Кент да избухва:
— Кой го караше да тръгва сам, по дяволите!
Гласът на главния химик беше дрезгав. Гросвенър бе чувал, че Кент и неговият първи помощник, Джарви, са много добри приятели. Някой друг бе използвал линията, свързваща хората от отдела по химия, защото Кент каза:
— Да, ще трябва да направим аутопсия.
Тези думи напомниха на Гросвенър, че ще пропусне голяма част от разговора, ако не настрои приемника си на съответната вълна. Той докосна бързо с ръка най-близко стоящия и попита:
— Имате ли нещо против да се свържа с линията на отдела по химия чрез вас?
— Давайте.
Гросвенър положи леко пръстите си върху ръката на другия и чу нечий разтреперан глас:
— Най-лошото е, че по всяка вероятност това е било едно безсмислено убийство. Тялото е направено на пихтия, но като че ли си е цялото.
Смит, биологът, се включи на основната честота. Издълженото му лице изглеждаше по-мрачно от всякога.
— Убиецът може да е нападнал Джарви с намерението да го изяде и после е открил, че плътта му е негодна за ядене. Точно какъвто беше случаят с нашата голяма котка. Тя не пожела нищо от онова, което й предложихме… — Гласът му секна, сякаш той се беше замислил за нещо, след това бавно продължи: — Почакайте, а какво ще кажете за това създание? То е достатъчно голямо и силно, за да извърши подобно нещо с лапичките си.
Мортън, който вероятно бе следил разговора, се намеси:
— Тази мисъл сигурно вече е минала през ума на мнозина. В края на краищата това чудовище е единственото живо същество, което сме видели. Естествено, ние не можем да го екзекутираме само въз основа на подозрения.
— Освен това — обади се един от мъжете, — нито за момент не съм го губил от погледа си.
Преди Гросвенър да успее да заговори, гласът на Сидъл, психолога, долетя на основната вълна.
— Мортън, разговарях с неколцина и ето какво се оказа: първоначално смятаха, че звярът нито за миг не е напускал полезрението им, но като помислиха, решиха, че е възможно няколко минути да не е бил пред очите им. Аз също бях с впечатлението, че през цялото време се е навъртал около нас. Сега обаче откривам празноти. За няколко секунди, може би дори за цели минути, го нямаше никакъв.
Гросвенър въздъхна и реши да замълчи. Заключенията му бяха изречени.
Мълчанието наруши Кент, който заговори с ожесточение:
— Казах вече да не поемаме никакви рискове. Нека убием звяра, пък макар и само по подозрения, преди да е причинил още беди.