Гросвенър мъчително преглътна и след кратко колебание каза:
— Ако въпросът опира до степента на риска, защо просто не се съберем всички в машинното отделение и да почакаме съществото да открие някакъв начин да проникне и там? — Тонът му стана настойчив: — Моля ви, не смятайте, че се опитвам да наложа собствените си идеи. Но лично аз смятам, че изложеният план е безсмислен.
Мортън го погледна искрено изненадан и се намръщи.
— Не смятате ли, че това е доста крайна преценка?
— Разбирам, че очертаният от вас план не съвпада напълно с първоначалния, но в какво се състоят промените?
— Двамата физици — отговори директорът — препоръчаха захранване на четири нива — седмо, осмо, девето и десето.
За трети път Гросвенър се поколеба. Нямаше никакво желание да бъде критичен. Всеки следващ момент, ако продължаваше да настоява, те просто можеха да престанат да искат мнението му. Ето защо се съгласи:
— Така би било по-добре.
Зад гърба на Мортън заговори капитан Лийт:
— Господин Пенънс, обяснете на хората защо е нежелателно да захранваме повече от две нива.
Главният инженер направи крачка напред:
— Основната причина е, че това ще отнеме няколко часа, а всички се съгласихме, че времето е от съществено значение. Ако не беше така, би било по-добре да захраним целия кораб в рамките на една контролирана система — както подовете, така и стените. По този начин чудовището няма да може да ни избяга. Но за това ще са необходими около петдесет часа. Както заявих и преди, неконтролираното захранване означава самоубийство. Има и още един фактор от чисто хуманно естество. Причината създанието да ни търси е, че то се нуждае от още хора и затова, когато тръгне надолу, то ще хване някой от нас. Ние искаме този човек, който и да е той, да има шанс да оцелее. — Гласът му стана дрезгав. — През трите часа, необходими за прилагането на модифицирания план, ние ще бъдем безпомощни срещу него, ако не броим мощните подвижни вибратори и топлинните излъчватели. Не смеем да прибегнем до нищо друго на борда на кораба, а и тези оръжия трябва да бъдат използвани предпазливо, тъй като могат да причинят смъртта на човешки същества. Разбира се, от всеки се очаква да се защитава сам със собственото си оръжие. — Главният инженер отстъпи назад: — Да се хващаме на работа!
— Нека не бързаме толкова — каза загрижено капитан Лийт. — Бих искал да чуя още нещо за възраженията на господин Гросвенър.
Някой се обади сприхаво.
— Не разбирам какъв е проблемът. Ако чудовището попадне между две захранени нива, това ще е краят му. Ние знаем, че то не може да премине през тях.
— Не знаем нищо подобно — отсече Гросвенър. — Знаем единствено, че веднъж то избяга през една стена със силово поле и предполагаме, че това не му е харесало. Всъщност изглежда ясно, че то определено не може да остане дълго в едно такова енергийно поле. За наша беда обаче ние не можем да използваме срещу него пълната мощност на енергийния екран. Както изтъкна господин Пенънс, стените просто биха се разтопили. Мисълта ми е, че то се спаси от онова, с което смятаме да го атакуваме.
Капитан Лийт изглеждаше разколебан.
— Господа — каза той, — защо този момент бе пропуснат по време на обсъжданията? Възражението безспорно е основателно.
Мортън каза:
— Аз бях на мнение, че Гросвенър трябва да бъде поканен на дискусията, но предложението ми бе отхвърлено по силата на една стара традиция, че този, чийто план се разглежда, не трябва да присъства. По същата причина не бяха поканени и двамата физици.
Сидъл се покашля.
— Мисля — каза той, — че господин Гросвенър си дава сметка какво ни причини току-що. Всички ние бяхме убедени, че енергийният екран на кораба е едно от най-големите научни постижения на човечеството. Лично аз се чувствах сигурен благодарение на него. А сега той ни казва, че това създание може да го преодолее.
— Не съм твърдял, че екранът на кораба е уязвим, господин Сидъл — отвърна Гросвенър. — Всъщност имаме основание да смятаме, че противникът ни не би могъл и не може да преминава през него. Да не забравяме, че той чакаше отвън, докато сами не го пуснахме в кораба. Подовото захранване обаче, за което говорим сега, е значително по-ненадежден вариант.
— От друга страна — намеси се пак психологът, — не мислите ли, че експертите несъзнателно са приели, че има сходство между двете форми. Обосновката би била следната: ако захранването се окаже неефективно, тогава сме загубени. Следователно то трябва да бъде ефикасно.