Капитан Лийт каза уморено:
— Страхувам се, че господин Сидъл съвсем точно анализира нашата слабост. Сега си спомням, че подобна мисъл ми мина през ума.
От центъра на залата се обади Смит:
— Може би е по-добре да изслушаме алтернативния план на Гросвенър.
Капитан Лийт погледна към Мортън, който се поколеба и после каза:
— Гросвенър предлага да се разделим на толкова групи, колкото са атомните излъчватели на борда…
Директорът успя да каже само това, защото в този момент един от техниците извика шокиран:
— Атомна енергия — вътре в кораба!
Последвалата врява трая повече от минута. Щом утихна, Мортън продължи, сякаш нищо не се бе случило:
— В момента имаме четиридесет и един излъчвателя от този тип. Ако приемем плана на Гросвенър, към всеки един от тях ще бъдат прикрепени по няколко военни, а ние останалите ще се пръснем наоколо като примамка. Операторите на излъчватели ще получат заповед да ги задействат дори и в случай че някой от нас попада в огневата им линия.
Мортън поклати глава и продължи:
— От направените предложения това може би е най-ефективното. Но неговата крайност е шокираща за всички ни. Идеята да се стреля по свои, макар и да не е нова, вдъхва много повече ужас, отколкото господин Гросвенър… предполагам… допуска. Имаше обаче още един фактор, който накара учените да отхвърлят този план. Капитан Лийт постави условието онези, които ще играят ролята на примамка, да бъдат невъоръжени. За мнозина от нас това вече беше прекалено. Всеки трябва да има правото да се отбранява. Лично аз продължавам да подкрепям идеята на Гросвенър, но както и преди възразявам срещу условието на капитан Лийт.
Когато предложението на командира бе споменато за първи път. Гросвенър се обърна към него. Капитан Лийт му отвърна със строг, почти неумолим поглед. Малко по-късно нексиалистът каза предпазливо:
— Мисля, че трябва да поемете този риск, капитане.
Командирът прие думите му с лек официален поклон.
— Много добре — рече той, — оттеглям моето условие.
Гросвенър забеляза изненадата на Мортън при тази размяна на реплики.
Директорът гледаше ту към него, ту към капитан Лийт. После се спусна по тясната метална стълба към Гросвенър и каза тихо:
— Като си помисля, че така и не разбрах накъде е биел… Очевидно командирът смята, че в момент на криза… — Той замълча, извърна се и погледна втренчено капитан Лийт.
Гросвенър каза помирително:
— Струва ми се, капитанът си дава сметка, че е допуснал грешка, като е повдигнал този въпрос.
Мортън кимна неохотно и добави:
— Предполагам, че по същество той е прав. Инстинктът за самосъхранение е първичен и в определена степен може да измести всичко останало. И все пак — директорът се намръщи, — по-добре да не говорим за това. Мисля, че учените ще се почувстват оскърбени, а на борда на кораба и без това има достатъчно враждебност.
Той се извърна към събралото се множество и заговори с плътен глас:
— Господа, очевидно планът на Гросвенър трябва да бъде поставен на гласуване. Всички, които са „за“, да вдигнат ръце.
С огорчение Гросвенър преброи само петдесетина вдигнати ръце. Мортън се поколеба и каза:
— А сега тези, които са против.
Този път ръцете бяха малко повече от дузина.
Мортън посочи един мъж от предните редове.
— Вие не вдигнахте ръка нито първия, нито втория път. Какъв е проблемът?
Мъжът сви рамене.
— Просто се въздържам. Не зная дали съм за или против. Нямам достатъчно информация.
— А вие? — обърна се Мортън към друг.
— Какво ще правим с остатъчната радиация? — попита мъжът.
На този въпрос отговори капитан Лийт:
— Ще я екранираме. Ще отцепим целия район. — Той замълча, преди да продължи: — Директор Мортън, не разбирам защо е това забавяне. Резултатът от гласуването бе петдесет и девет срещу четиринадесет в полза на предложения от Гросвенър план. Въпреки че пълномощията ми се простират над учените само в кризисни ситуации, считам, че вотът е положителен.
Мортън изглеждаше разколебан:
— Но — възрази той — близо осемстотин души се въздържаха.