Тонът на капитан Лийт бе ледено официален:
— Това си е тяхно право. Предполага се, че зрелите хора могат сами да взимат решения. Цялата идея на демокрацията се основава на тази презумпция. Ето защо нареждам да пристъпим веднага към действие.
Мортън се подвоуми и каза:
— Е, господа, принуден съм да се съглася. Мисля, че е по-добре да се залавяме за работа. Задействането на атомните излъчватели ще отнеме време. Докато чакаме, ще се заемем със захранването на седмо и девето ниво. Според мен бихме могли да комбинираме двата плана и да се откажем от единия от тях в зависимост от развитието на събитията.
— Ето това вече е разумно — обади се някой от екипажа.
Мнението му очевидно се споделяше от мнозина други. Сърдитите лица се поотпуснаха. Чуха се окуражителни подкани и малко по-късно повечето хора се отправиха към изходите на залата. Гросвенър се обърна към Мортън.
— Това бе гениален ход — каза той. — Дотолкова бях против идеята за частично захранване, че изобщо не се сетих за подобен компромис.
Мортън прие похвалата със загрижено лице.
— Бях запазил това като резерв. При работа с хора съм забелязал, че обикновено трябва да се решава не само даденият въпрос, но и проблемът с напрежението натрупало се, докато се търси изход от някаква трудна ситуация. — Директорът сви рамене. — По време на опасност, при усилена работа трябва да се търси всякакъв възможен начин за отпускане на нервите.
Той протегна ръка.
— Е, късмет, млади човече. Надявам се, че ще преминете през това изпитание невредим.
Когато си стискаха ръцете, Гросвенър попита:
— Колко време е необходимо, за да се подготвят атомните оръдия?
— Около час, може би малко повече. Междувременно ще можем да се отбраняваме с големите вибратори…
Повторната поява на хората накара Икстл да се понесе към седмото ниво. В продължение на дълги минути той бе приел аномална форма, преминаваща безшумно през лабиринта от стени и подове. На два пъти бе забелязан и към него проблеснаха излъчватели. Те бяха толкова различни от познатите му вече леки оръжия, колкото животът от смъртта. Лъчите разтърсваха стените, зад които търсеше спасение. Веднъж искрящият сноп засегна единия от краката му. Парещият удар на молекулярната енергия го препъна. Кракът се върна към нормалното си положение за по-малко от секунда, но Икстл доби представа за недостатъците на тялото си при сблъсъка с тези мощни преносими оръжия.
Въпреки това не бе обезпокоен. Бързина, хитрост, внимателно определяне на момента на поява — това бяха предпазните мерки, с които щеше да парира ефективността на новите оръжия. Основният въпрос беше: какво всъщност правеха хората? Очевидно, след като се бяха затворили в машинното отделение, те бяха изготвили план и сега решително го привеждаха в действие. Икстл наблюдаваше как този план-приема очертания.
Във всеки коридор хората работеха усилено над някакви пещи, тумбести съоръжения от напълно черен метал. Отвор в горната част на всяка една от пещите бълваше сияйно бяла огнена струя. Икстл видя, че противниците му са полузаслепени от яркия пламък. Те носеха бронирани космически костюми, но обикновено прозрачният гласит11 сега имаше тъмен оттенък. И все пак нито една космическа броня не успяваше да отрази напълно светлината. От пещите се стичаха дълги ивици от някакъв материал с помръкнал блясък. При поява на всяка една от лентите, тя се поемаше от специални машини, обработваше се в необходимите размери и се насочваше към земята. При този процес не се пропускаше нито сантиметър от пода. Веднага щом горещият метал се стечеше долу, масивни хладилни апарати, поставени в непосредствена близост, отнемаха топлината му.
В първия момент Икстл отказа да повярва, че е разчел вярно замисъла им. Умът му продължи да търси по-дълбоки цели, едно по-прикрито и трудно за разгадаване коварство. След малко реши, че видяното е всичко, което можеха да му предложат. Двуногите се опитваха да захранят две нива в рамките на една контролирана система. По-късно, когато осъзнаеха, че планът им е несъвършен, сигурно щяха да прибегнат и до други методи. Икстл обаче не знаеше точно в кой момент техните защитни системи ще станат заплаха за него. Но дори и да съществуваше опасност, той винаги можеше просто да проследи хората и да прекъсне захранващите вериги.
Икстл отхвърли с презрение тази мисъл. Хората бяха само играчки в ръцете му и го улесняваха в стремежа да се добере до необходимите му гуули. Той подбра следващата си жертва внимателно. Проучвайки убития неволно от него човек, бе открил, че стомахът и вътрешностите на двуногите са подходящи за целта му. Автоматично хората с най-големи стомаси ставаха първи в списъка му.