Икстл, който се бе отдалечил на няколко километра, започна да се приближава. Беше предпазлив. Сега се намираше в открития космос и те можеха да използват атомните си оръдия срещу него и да го унищожат, без риск за себе си. Когато до силовото поле оставаше половин километър, той спря, обзет от тревога. После видя първата от спасителните лодки да изскача от мрака и да се стрелва към отвор в енергийния екран отстрани на кораба. Появиха се и други летателни апарати, чертаещи бързи дъги надолу, а самите те се губеха на фона на безбрежната нощ. Флаерите се виждаха едва-едва на светлината, която отново бе засияла от ярките люкове.
Отворът се затвори и корабът изчезна без предупреждение. Той беше там, огромна маса от тъмен метал. В следващия миг Икстл се взираше в празното пространство, където преди малко бе имало ярко спираловидно петно; някъде много далече една галактика се носеше отвъд бездната на милион светлинни години.
Времето се влачеше мудно към вечността. Икстл се рееше безнадеждно в безкрайната нощ. Мислеше си за малките икстли, които сега никога нямаше да се родят и за вселената, изгубени заради собствените му грешки.
Гросвенър наблюдаваше опитните пръсти докато лазерният скалпел разрязваше стомаха на четвъртия мъж. Последното яйце бе сложено на дъното на дълбок съд от устойчив метал. Яйцата бяха овални и сивкави, а едно от тях бе леко напукано.
Няколко мъже стояха наблизо с извадени бластери, докато пукнатината се разширяваше. Една грозна, кръгла, алена глава с мънистени очички и подобна на цепнатина уста се подаде отвътре. Главата се изви на късата шия и очите проблеснаха към тях, свирепи и яростни. С бързина, която почти ги свари неподготвени, създанието се изправи на задните си крака и се опита да излезе от ваната. Но гладките стени му попречиха. То се плъзна обратно и се разтопи в пламъците, които се изсипаха върху него.
Смит облиза устните си и въздъхна:
— Представете си, че бе успяло да се измъкне и да изчезне в най-близката стена.
Никой не отговори. Гросвенър видя, че мъжете се взират в металния съд.
Яйцата се топяха бавно под пламъците на бластерите, но най-накрая изгоряха със златиста светлина.
— А! — възкликна доктор Егърт. Хората около него погледнаха към тялото на Ван Гросен, над което се беше навел. — Мускулите му се отпускат, а очите му са отворени и реагират. Допускам, че той разбира какво става. Парализата е била причинена от яйцето и сега, когато вече го няма, постепенно преминава. Не са пострадали сериозно. Скоро всички ще се оправят. А какво става с чудовището?
Отговори му капитан Лийт:
— Хората в две от спасителните лодки твърдят, че са видели някаква червена сянка да се появява от главния шлюз точно когато включихме неконтролираното захранване. Вероятно това е бил нашият смъртоносен приятел, защото не открихме тялото му. В момента господин Пенънс ръководи един снимачен екип с флуоритни камери и до няколко часа ще имаме сигурна информация. А ето го и самият него. Е, господин Пенънс?
Инженерът влезе енергично и постави някакъв деформиран метален прибор на една от масите.
— Не можем да докладваме нищо категорично засега… но намерих това в главната лаборатория по физика. Какво мислите, че е то?
Гросвенър бе повлечен от шефовете на отдели, които се скупчиха около масата. Той погледна намръщено към крехкия на вид предмет със сложна плетеница от жици. Там имаше три тръбички, вероятно дула, които водеха към три малки кълба, сияещи с необикновено сребриста светлина. Тя проникваше през масата и я правеше прозрачна като гласит. И най-странното от всичко бе, че кълбата абсорбираха топлина подобно на термална гъба.
Гросвенър се протегна към най-близкото от тях и усети как ръката му се вдървява, когато нещо започна да изтегля топлината й.
Пенънс кимна, а Смит изрече мисълта му гласно:
— Очевидно пришълецът е работел над този уред, когато е заподозрял, че нещо не е наред. Изглежда това опровергава вашата теория, Корита. Вие казахте, че като истински примитивен индивид той дори не би могъл да допусне какво ще направим.