На пребледнялото лице на японския археолог се появи лека усмивка:
— Господин Смит — каза той учтиво, — няма никакво съмнение, че то е предвидило действията ни. Възможният отговор е, че категорията примитивно обществено същество е прекалено широка. По всяка вероятност сме си имали работа с най-висшия й представител, срещан някога от нас.
Пенънс изпъшка.
— Хубаво би било тази категория да е малко по-определена. Знаете ли, че ще ни трябват най-малко три месеца, за да поправим кораба след трите минути на неконтролирано захранване? По едно време се уплаших… — Гласът му несигурно заглъхна.
Капитан Лийт каза с мрачна усмивка:
— Ще завърша това изречение вместо вас, господин Пенънс. Вие сте се уплашил, че корабът ще бъде напълно унищожен. Струва ми се, повечето от нас разбираха рисковете, произтичащи от последния план на господин Гросвенър. Ние знаехме, че спасителните лодки могат да получат само частично антиускорение. Съществуваше опасността да се озовем тук като корабокрушенци на четвърт милион светлинни години от дома.
— Мисля си — подметна някой, — дали ако чудовището наистина бе завладяло кораба, щеше да осъществи ясните си намерения да покори галактиката. В края на краищата човекът доста добре се е настанил в нея… и е доста упорит.
Смит поклати глава.
— То е господствало преди и би могло да го стори отново. Вие приемате с твърде голяма лекота, че човекът е идеал за съвършенство и справедливост, но не забравяйте, че той има дълга и жестока история. Убивал е животни не само за храна, но и за удоволствие; поробвал е ближните си, убивал е враговете си и е намирал сатанинска наслада в агонията на другите. Не е невъзможно по време на нашите пътувания да срещнем други разумни създания, далеч по-достойни да управляват вселената.
— Боже мой! — възкликна някой от екипажа. — На борда на този кораб повече никога няма да стъпят опасни на вид същества. Нервите ми са съвсем разбити. И аз вече не съм толкова добър човек, колкото бях, когато за първи път се качих на „Бийгъл“.
— Вие току-що изразихте общото ни мнение — прозвуча по комуникатора гласът на изпълняващия длъжността директор Грегъри Кент.
Двадесет и втора глава
Някой зашепна в ушите на Гросвенър толкова тихо, че думите бяха недоловими. Шепотът беше последван от трептящи звуци, също толкова глухи и безсмислени.
Гросвенър неволно се озърна.
Беше сам в киносалона на отдела си. Наоколо също нямаше жива душа. Той тръгна неуверено към вратата, която водеше към лекционната зала. И там нямаше никого.
Върна се намръщен на работната си маса, като си задаваше въпроса дали не го обработват с мозъчен регулатор. Това му се стори единственото приемливо предположение, което можеше да обясни появилите се звуци.
Миг по-късно обяснението вече му изглеждаше малко вероятно. Регулаторите имаха ограничен обхват. Пък и неговият отдел бе защитен срещу повечето видове вълни. Но той твърде добре познаваше мисловния процес при този тип илюзия и не можеше да подмине инцидента.
За всеки случай Гросвенър обиколи петте помещения в отдела и огледа регулаторите в техническото помещение. Всичко си беше на мястото, прибрано и подредено. В тишината той се върна в кинозалата и се зае отново с изучаването на хипнотичните светлинни трептения, които бе открил в образите, използвани от риймите срещу кораба.
Ужасът го връхлетя внезапно и той целият се разтрепери. Отново прозвуча шепотът, тих, както и преди, но някак гневен и подчертано враждебен.
Гросвенър се изправи, смаян. Това можеше да бъде само мозъчен регулатор. Някой въздействаше от разстояние върху съзнанието му с устройство, което бе толкова мощно, че проникваше през защитата на стаята.
С помръкнало лице той се замисли кой би могъл да бъде това. Накрая се обади в отдела по психология, за да провери дали не знаят нещо. Свърза се със Сидъл и започна да му обяснява какво се е случило. Психологът го прекъсна.
— Тъкмо мислех да ти позвъня — каза той. — Реших, че ти стоиш зад това.
— Смяташ, че всички са го почувствали — бавно попита Гросвенър, докато се опитваше да проумее какво става.
— Изненадан съм, че изобщо те е засегнало в твоя специално обезопасен отдел — рече Сидъл. — Вече от двадесет минути получавам оплаквания, а част от апаратите ми засякоха сигналите малко преди това.