Пръв от дъното на залата се обади Смит, несръчният на вид биолог:
— Забелязах, че господин Гросвенър се върти на стола си. Може би той отстъпва думата първо на по-възрастните. Господин Гросвенър, какво искате да ни кажете?
Гросвенър изчака да премине леката вълна от смях към която Кент не се присъедини, и каза:
— Преди няколко минути чух предложение да завием и да се приберем у дома. Бих искал да разбера съображенията на този човек.
Отговор не последва. Гросвенър видя, че Кент се намръщи. Изглеждаше странно, че никой на борда не иска да застане зад това предложение, колкото и мимолетно да бе то. Останалите мъже се оглеждаха учудено.
Накрая Смит попита с присъщото си тъжно изражение:
— Кога е ставало дума за това? Не си спомням да съм го чул.
— Нито пък аз! — отекнаха още дузина гласове.
Очите на Кент заблестяха. На Гросвенър му се стори, че той се включва в дискусията като човек, който предвкусва личната си победа.
— Нека да изясним този въпрос — рече химикът. — Имало ли е такова предложение или не? Кой друг го е чул? Вдигнете ръце.
Нито една ръка не се вдигна. Когато заговори отново, в гласа на Кент се долавяше зле прикрита злорада нотка:
— Господин Гросвенър, какво точно чухте вие?
— Доколкото си спомням — отвърна Гросвенър, — думите бяха: „Според мен корабът трябва да се върне обратно.“ — Той замълча. Не последваха никакви коментари и затова продължи: — Ясно е, че тези думи са резултат от въздействие върху слуховите центрове на моя мозък. Нещо там навън иска на всяка цена да се върнем и аз го усетих. — Той сви рамене. — Не твърдя, разбира се, че това е единственото вярно обяснение.
— Господин Гросвенър — отбеляза Кент с леден тон, — ние, останалите, все още се опитваме да разберем защо само вие сте чул това предложение.
Гросвенър отново подмина тона, с който бе зададен въпроса, и добросъвестно отговори:
— Тъкмо за това си мислех през последните няколко секунди. Не мога да не си спомня, че по време на инцидента с риймите съзнанието ми бе подложено на продължителна мозъчна стимулация. Възможно е сега да съм по-податлив към подобен род контакти. — Хрумна му също, че тази особена чувствителност обяснява как е успял да долови идващия отвън шепот дори през защитените стени в своя отдел.
Гросвенър не се изненада, че Кент се намръщи леко. Химикът бе дал да се разбере, че предпочита да не мисли за хората-птици и за онова, което се бе случило с умовете на участниците в експедицията.
— Имах привилегията — каза злъчно Кент — да чуя запис от доклада ви за този епизод. Доколкото си спомням, вие заявявате, че вашата победа се дължи на факта, че риймите не са разбрали колко е трудно за представител на една раса да контролира нервната система на друга форма на живот. Как тогава ще обясните обстоятелството, че онова нещо отвън — той махна с ръка неопределено — достига съзнанието ви и стимулира с абсолютна прецизност онези мозъчни центрове, произвели точно предупредителните думи, които преди малко ни повторихте?
Гросвенър почувства, че в тона на Кент, в подбора на думите и в самодоволството му имаше прекалено силно пристрастие.
— Директоре — отвърна нексиалистът многозначително, — онова нещо, което стимулира моя мозък, може би съзнава проблемите, съпътстващи контакта с една чужда нервна система. Не можем да допуснем, че то знае нашия език. При това неговото решение на проблема е частично, защото само аз реагирах на стимулацията. Според мен обаче не трябва да обсъждаме как е достигнало посланието му до мен, а защо и да решим какво ще предприемем по-нататък.
Шефът на геолозите, Маккан, се покашля и каза:
— Гросвенър е прав. Господа, по мое мнение трябва да приемем факта, че сме навлезли в чужда територия. И ние не знаем чия е тя!
И.д. директорът прехапа устни, понечи да заговори, поколеба се и накрая каза:
— Мисля, че трябва да бъдем предпазливи и да не правим прибързани заключения въз основа на данните, с които разполагаме. Но ми се струва, че трябва да се държим така, сякаш се изправяме пред по-развит от човешкия интелект, който излиза вън от познатите ни рамки.
В залата се възцари тишина. Гросвенър забеляза, че мъжете несъзнателно се готвеха за нападение. Устните им бяха стиснати, очите присвити. Даде си сметка, че и други бяха установили същото.