Кели, социологът, промълви:
— Радвам се… ъ-ъ… да видя, че никой не е склонен да се връща обратно. Това е добре. Като служители на правителството и на своята раса, наш дълг е да проучим възможностите на новата галактика особено сега, когато знаем, че нейната доминираща форма на живот е открила нашето съществуване. Приемам предположението на директора Кент — моля, обърнете внимание на това, — че си имаме работа с разумно същество. Способността му да въздейства, повече или по-малко, върху съзнанието дори само на един човек на борда, показва, че то определено ни е забелязало и знае твърде много за нас. Ние не можем да позволим това запознанството да бъде едностранно.
Кент отново си бе възвърнал самочувствието:
— Господин Кели, какво бихте казали за средата, в която навлизаме?
Оплешивяващият психолог намести пенснето си:
— Ъ-ъ… мащабите са доста големи, директоре. Но този шепот би могъл да бъде еквивалент на пресичащите се радиовълни, които обгръщат нашата собствена галактика. Те… ъ-ъ… може да са само външен знак, че навлизаме от необитаема зона в пространство, заето от съществуваща култура.
Кели спря за момент. Като видя, че не последваха коментари, той продължи:
— Не забравяйте, че човекът също е оставил незаличими следи в своята собствена галактика. Ние запалихме отново мъртви слънца, които под формата на избухвания на свръхнови се виждат през девет галактики в десета. Отклонихме от техните орбити цели планети. Тераформирахме безжизнени светове и те потънаха в зеленина. Сега се люшкат океани там, където по-рано имаше само пустини. И дори пътешествието на този голям кораб е еманация на човешкото могъщество, достигащо по-далече, отколкото някога е било възможно за този шепот.
Гуърли от Комуникационния отдел каза:
— Следите, които човекът е оставил, едва ли са вечни в космически план. Не виждам каква е връзката между тях и този феномен. Тези пулсации са живи. Те са мисловни форми, толкова силни и толкова всепроникващи, сякаш целият космос ни шепне. Това не е нито някое коте с пипала, нито алено чудовище, нито приятелски настроена раса, прикована към своята планета. Това би могло да бъде непобедима цялост от умове, които общуват помежду си през километрите и светлинните години на космическото време. Може би се срещаме с цивилизацията на втората галактика; и някакъв неин представител ни отправя предупреждение… — Гуърли остана с отворена уста и вдигна ръка, сякаш искаше да се предпази от нещо.
Не само той постъпи така. Всички хора в залата се наведоха и свиха в креслата си, когато директорът Кент с конвулсивно движение посегна към вибратора си и стреля в аудиторията. Едва след като се хвърли инстинктивно напред, Гросвенър видя, че трасиращият лъч на оръжието не е насочен към главата му, а над нея.
Той чу зад себе си оглушителен, агонизиращ вой, сетне трясък и затръшване на врата.
Обърна се едновременно с другите и се вгледа с усещане за нереалност в десетметровия брониран звяр, който се гърчеше до вратата, на десетина крачки от последния ред. В следващия миг едно червенооко подобие на първото чудовище се материализира във въздуха и се приземи с глухо тупване на няколко крачки. Следваща секунда изникна трето изчадие с дяволско лице, претърколи се няколко пъти и се изправи с рев.
Малко по-късно бяха вече дузина.
Гросвенър извади вибратора си и стреля. Ревът на зверовете се усили. Твърдите като стомана люспи остъргаха металната стена и вратата. По пода зачаткаха железни нокти и запристъпваха тежки крайници.
Всички мъже около Гросвенър стреляха с оръжията си и въпреки това чудовищата продължаваха да се появяват от нищото. Нексиалистът се обърна и припълзя два реда по-надолу, после скочи на най-ниската платформа до командното табло. И.д. директорът прекрати огъня, когато Гросвенър се изправи до него, и каза гневно:
— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш, долно псе такова?!
Вибраторът описа дъга. Гросвенър го удари безмилостно и изби оръжието от ръката му. Нексиалистът трепереше от ярост, но не каза нищо. Скачайки към следващата платформа, той видя Кент да пълзи към вибратора си. Гросвенър изобщо не се съмняваше, че химикът ще открие огън срещу него. Въздъхна с облекчение, когато достигна ключа, който активираше големия защитен екран на кораба, дръпна лоста докрай и се просна на пода точно навреме. Трасиращият лъч от вибратора на Кент обгори металното табло на мястото, където преди малко се намираше главата му. Сетне лъчът се стопи с пукот. Кент стана на крака и изкрещя, за да надвика врявата.