— Не ми хрумва никакво предположение. Преди да можем да правим сравнения на базата на историческите цикли, трябва да научим нещо повече за мотивацията, която стои зад нападението. Ако например целта е била да завладеят кораба, тогава тактиката им беше погрешна. Ако намерението е било просто да ни изплашат, атаката имаше страхотен успех.
Разнесе се нестроен смях, когато Корита седна. Но Гросвенър забеляза, че изражението върху лицето на капитан Лийт остана сериозно и загрижено.
— Що се отнася до мотивацията — каза капитанът замислено, — хрумна ми една неприятна възможност, за която трябва да бъдем подготвени. Тя съответства на данните, с които разполагаме. Става дума за следното. Да предположим, че този могъщ интелект, или каквото и да е там, иска да научи откъде идваме. — Той замълча и по начина, по който хората се размърдаха на седалките си, стана ясно, че думите му попаднаха в десетката. Капитанът продължи: — Да се опитаме да видим нещата от негова гледна точка. Приближава се някакъв кораб. В посоката, от която идва, на разстояние десет милиона светлинни години има значителен брой галактики, звездни купове и мъглявини. Коя от тях е неговата?
В залата се възцари тишина. Командирът се обърна към Кент:
— Директоре, ако нямате нищо против, предлагам да проучим някои от планетните системи в тази галактика.
— Нямам възражения — отговори Кент. — А сега, ако още някой…
Гросвенър вдигна ръка.
Кент продължи:
— Обявявам съвещанието…
Гросвенър стана и извика:
— Господин Кент!
— … за закрито — заключи Кент.
Никой не се изправи. Кент се поколеба и каза несигурно:
— Извинете, господин Гросвенър, имате думата.
— Трудно е да се повярва — заговори Гросвенър решително, — че тези същества са способни да разчетат съвсем точно нашите символи, но аз мисля, че трябва да унищожим звездните си карти.
— Тъкмо щях да предложа същото — развълнувано се намеси Ван Гросен. — Извинете, Гросвенър.
Чуха се одобрителни гласове и Гросвенър продължи:
— Ние се ръководим в действията си от предположението, че големият енергиен екран може да ни защити. Всъщност нямаме друг избор, освен да се държим така, сякаш това е истина. Но когато се приземим, може би ще бъде добре да разполагаме с някакви мощни мозъчни регулатори. Чрез тях ще бъдем в състояние да създаваме мозъчни смущения и по този начин да противодействаме на евентуален опит за телепатично вмешателство.
За втори път шумът в залата даде да се разбере, че присъстващите одобряват предложението му.
— Нещо друго, господин Гросвенър? — прозвуча равният глас на Кент.
— Само още една препоръка — каза Гросвенър. — Може би шефовете на отдели трябва да разгледат материалите, с които разполагат, с оглед на това да унищожат всичко, което би могло да изложи на опасност нашия вид, в случай че „Бийгъл“ бъде пленен.
Той седна в смразяваща тишина.
Самотни и далечни бяха слънцата в този край на галактиката. Първата звезда започна да нараства на фона на космическото небе — ярко кълбо от светлина и топлина, което сияеше яростно сред безкрайната нощ. Лестър установи наличието на пет планети, които се намираха достатъчно близко до своето слънце, за да си струва да бъдат проучени. Едната от тях беше обитаема. Това бе свят на мъгли, джунгли и гигантски чудовища! Преди да го напусне, корабът прелетя над малко затворено море и над огромен континент, покрит с гъста растителност. Не се виждаха каквито и да е следи от цивилизация, още по-малко пък от изумителния интелект, чието съществуване подозираха.
Навлизаха към сърцевината на галактиката. Все по-многобройни ставаха звездите, които проникваха през мрака на следващите четиристотин и петдесет светлинни години. Едно голямо синкавобяло слънце със свита от поне двадесет планети привлече вниманието на Кент и корабът полетя към него. Седемте най-близки до звездата планети приличаха на кръгове от ада и това изключваше надеждата им да открият живот там. Корабът се промуши между три близки една до друга обитаеми планети и продължи към междузвездната пустош, без да проучва останалите.
Зад тях останаха трите планети с джунгли, обвити в пара, които се въртяха около родилото ги горещо слънце. А на борда на кораба Кент свика съвещание на ръководителите на отдели и техните помощници.
Той откри дискусията без никакви встъпителни думи.
— Не смятам, че данните, с които разполагаме до този момент, са толкова съществени. Но Лестър настоя да ви извикам. — Кент сви рамене. — Може би пък да научим нещо.