Астрономът се изправи.
— Аз го оттеглям — заяви той. — Признавам, че не бях обмислил тези недостатъци на идеята за ранно кацане. — Гънли седна отново.
Директорът се поколеба, преди да попита:
— Ако някой желае да подкрепи предложението на Гънли. — Кент изчака няколко секунди и след като никой не се обади, продължи уверено: — Искам всеки отдел да ми представи подробен доклад за това, как би могъл да съдейства за успеха на кацането, което рано или късно ще трябва да извършим. Това е всичко, господа.
В коридора Гросвенър усети нечия длан върху ръката си. Обърна се и видя Маккан, шефа на геолозите, който заговори:
— През последните месеци бяхме заети с ремонтни работи и не можах да те поканя в моя отдел. Допускам, че когато се приземим, оборудването на Геоложкия отдел няма да бъде използвано точно по предназначение. Един нексиалист може да ни бъде много полезен.
Гросвенър се замисли и кимна в знак на съгласие.
— Ще дойда утре сутринта. Искам да представя на Кент препоръките си.
Маккан му хвърли бърз поглед, поколеба се за миг и попита:
— Мислиш ли, че ще прояви интерес?
И други бяха забелязали, че Кент не го обича.
— Да — отвърна той. — Защото така няма да му се налага лично да ме удостои с вниманието си.
Маккан кимна.
— Желая ти успех, момчето ми.
Геологът вече си беше тръгнал, когато Гросвенър го спря на свой ред:
— Според теб на какво се дължи популярността на Кент като водач?
Маккан се замисли. После каза:
— Той е човек. Има си симпатии и антипатии. Вълнува се от нещата, които стават около него. Има труден характер. Прави грешки и в същото време се преструва, че не е така. Той ужасно иска да стане директор. Когато корабът се върне на Земята, около него ще се създаде ореол. Всеки от нас носи в себе си някои от чертите на Кент. Той е… е добре, той е човешко същество.
— Забелязах — отвърна Гросвенър, — че не спомена нищо за това, дали притежава необходимата квалификация за тази длъжност.
— В общи линии не е толкова важно. Той може да получи професионален съвет по всички въпроси, които го интересуват. — Маккан сви устни. — Трудно е да се намери обяснение за успеха на Кент, но според мен учените винаги се стремят да опровергаят всеобщото мнение за безчувствения им академизъм. Затова те винаги са искали да ги представя някой, който е темпераментен, но без научната му подготовка да може да бъде поставена под съмнение.
Гросвенър поклати глава:
— Не съм съгласен, че работата на директора не е от жизненоважно значение. Тя е свързана с качествата на личността и с упражняването на значителна власт.
Маккан се вгледа в него изпитателно:
— Хората със строг и логичен ум като твоя винаги са приемали трудно популярността на човек от рода на Кент. В политиката те нямат големи шансове срещу подобен тип.
Гросвенър се усмихна мрачно.
— Това не се дължи на предаността им към даден научен метод, взел надмощие над тях. Става дума за тяхната почтеност. Един средно подготвен човек често разбира по-добре използваните срещу него тактики от онзи, който ги прилага. Но той не може да отвърне със същото, за да се защити, без да се почувства опетнен.
Маккан се намръщи.
— Добре казано! А ти самият никога ли не изпитваш угризения?
Гросвенър не отговори.
Маккан настоя:
— Да предположим, че решиш да отстраниш Кент; как би постъпил?
— В момента не замислям нищо нелегално — предпазливо отговори Гросвенър.
Той бе изненадан от облекчението, което се изписа на лицето на Маккан.
Възрастният мъж го хвана приятелски над лакътя.
— Радвам се да чуя, че намеренията ти са законни. След онази твоя лекция разбрах нещо, което изглежда все още не е хрумвало на никого — ти си най-опасният човек на кораба. Твоите интегрирани знания, съчетани с решителност и определена цел, могат да бъдат далеч по-гибелни от всяка външна атака.
След първия миг на смайване Гросвенър поклати глава.
— Това е преувеличено — каза той. — Винаги е лесно да отстраниш един човек, когато е сам.
— Забелязвам — отвърна Маккан, — че не отричаш силата на познанията си.
Гросвенър протегна ръка за довиждане.
— Благодаря ти за високата оценка. Макар и значително пресилена, тя звучи окуражаващо.