— Директоре, сигурно ще си спомните, че поисках да проверя дали тази джунгла не е създадена по изкуствен път. Изглежда, че е така. Изследванията показаха, че геоложкият пласт под калта е от по-стара и по-малко примитивна планета. Трудно е да се повярва, че някой е гребнал повърхностния слой на джунглата от далечен свят и го е пренесъл върху този, но фактите говорят именно за това.
— Какво научихте за града? — попита Кент. — Кога е бил унищожен?
— Направихме някои изчисления и с известна сигурност можем да кажем, че огромната маса на скалите, почвата и водата са причинили разрухата, която видяхме.
— Намерихте ли някакви доказателства, които да сочат преди колко време е станала катастрофата?
— Разполагаме с някои геоморфологични данни. На местата, които проучихме, новият пласт е образувал вдлъбнатини в по-стария, което показва, че свръхмасата е притискала намиращите се отдолу по-меки слоеве. Определяйки типа на земното свличане при тези условия, ние получихме някои графики, които смятаме да заложим в компютъра. Грубите изчисления на един компетентен математик — той имаше предвид Гросвенър — сочат, че първият натиск е бил оказан преди не повече от сто години. Тъй като геологията се занимава с явления, които изискват хиляди и милиони години, машината може единствено да провери тези пресмятания. Тя не е в състояние да ни даде по-точна оценка.
Последва кратка пауза, после Кент каза официално:
— Благодаря ви. Виждам, че вие и вашият отдел си вършите добре работата. Само още един въпрос — попаднахте ли по време на проучванията на нещо, което би могло да ни подскаже естеството на разума, който е в състояние да предизвика такъв катаклизъм?
— Ако искате личното ми мнение, без да съм се посъветвал с моите асистенти, отговорът ми е: не!
Маккан постъпи правилно, като отказа да бъде категоричен, помисли си Гросвенър. За геолога изследванията на тази планета бяха първата стъпка към опознаването на противника. За него самия пък те бяха последната брънка във веригата от разкрития, започнали още щом чу за първи път шепота от космоса.
Той познаваше самоличността на най-чудовищния извънземен интелект. Можеше да отгатне ужасните му намерения. И внимателно бе анализирал какво трябва да се направи.
Въпросът, който си задаваше, беше кратък. В какво се състои опасността? Той бе достигнал етапа, когато на всяка цена трябваше да конкретизира своето решение без никакъв компромис. За съжаление хората, които имаха познания в една или две научни области, като че ли не бяха в състояние или не желаеха да осъзнаят размера на опасността, която застрашаваше живота във вселената.
Гросвенър възприемаше проблема едновременно като политически и като научен. Той с ясно съзнание анализираше възможния развой на предстоящата борба; тактиката му трябваше да бъде внимателно обмислена и приложена с най-голяма решителност.
Все още беше рано да се прецени колко далече трябваше да стигне. Струваше му се обаче, че няма да се осмели да ограничава действията си в нищо. Щеше да направи онова, което сметне за необходимо.
Двадесет и пета глава
Щом стана готов, Гросвенър написа писмо на Кент:
До изпълняващия длъжността Директор
Административна квартира Изследователски кораб „Спейс Бийгъл“
Уважаеми господин Кент,
Искам да направя едно важно съобщение до всички ръководители на отдели.
Съобщението е свързано с извънземния разум в тази галактика, относно който съм натрупал данни, изискващи мащабни действия.
Моля ви да свикате извънредно съвещание, за да мога да изложа своето предложение за решаване на проблема.
Той се подписа „Искрено ваш, Елиът Гросвенър“ и се замисли дали Кент ще забележи, че му предлага решение, което не е подкрепено с доказателства. Докато чакаше отговор, Гросвенър спокойно премести останалите си лични вещи от своята каюта в отдела по нексиализъм. Това бе последният етап от неговия план за отбрана, който предвиждаше и възможността да бъде обсаден.
Отговорът пристигна на следващата сутрин.