— Ще трябва да рискуваме — отвърна Кент грубо. — Господин Гросвенър разполага с ценна информация и… — после продължи предпазливо, — и съм сигурен, че той е достатъчно добре, за да ни я даде.
Доктор Егърт погледна Гросвенър.
— Как се чувствате?
— Все още мога да говоря — каза Гросвенър отпаднало. Лицето му гореше.
Усещаше парене в очите. Но една от двете причини, поради които се разболя, беше надеждата, че това ще накара Кент да дойде, както всъщност и стана.
Другата причина беше, че той не искаше да присъства лично на нито едно от съвещанията, които Кент би могъл да свика. Тук и само тук, в отдела си, Гросвенър можеше да се защити от прибързаните действия, които останалите бяха решили да предприемат срещу него.
Докторът погледна часовника си.
— Ето какво ще направим — каза той на Кент, но думите му косвено се отнасяха и за Гросвенър. — Ще изпратя един от помощниците си. Докато той дойде, разговорът трябва да е приключил. Така става ли?
— Чудесно — откликна Кент с престорена сърдечност. Гросвенър кимна.
Доктор Егърт се спря на вратата.
— Господин Фендър ще бъде тук след около двадесет минути.
Когато лекарят излезе, Кент се приближи бавно до края на леглото и погледна към Гросвенър. Той остана дълго така и после заговори с измамно кротък глас:
— Не разбирам какво се опитваш да направиш. Защо не ни дадеш информацията, с която разполагаш?
— Господин Кент, наистина ли сте изненадан?
Отново се възцари тишина. Гросвенър съзнаваше, че срещу него стои един много разгневен човек, който с усилие сдържа яда си. Накрая химикът процеди през зъби:
— Аз съм директорът на тази експедиция и настоявам веднага да направиш препоръките си.
Гросвенър поклати бавно глава. Изведнъж се почувства някак натежал и го обля гореща вълна.
— Не знам точно какво да ви отговоря. Вие сте дяволски предсказуем човек, господин Кент. Както виждате аз очаквах да реагирате на писмото ми именно по този начин. Знаех, че ще дойдете тук — той погледна към другите двама — с няколко горили. При тези обстоятелства мисля, че имам основание да настоявам за среща с ръководителите на отдели, за да мога лично да изложа препоръките си.
Ако бе имал време, щеше да вдигне ръка и да се предпази. Но той видя твърде късно, че Кент е по-вбесен, отколкото бе предполагал.
— Много умно, а! — изрева химикът. Той замахна и удари Гросвенър по лицето. — Значи си болен, така ли? — процеди отново директорът. — Хората, страдащи от странни болести, понякога откачат и с тях трябва да се отнасят най-сурово, защото в безумието си те нападат и най-близките си хора.
Гросвенър втренчи в него замъгления си поглед. Той притисна лицето си с ръка. С усилие пъхна в устата си таблетката с антидот, тъй като наистина силно го тресеше. Правеше се, че се държи за бузата, по която го бе ударил Кент. Преглътна лекарството и каза с треперещ глас:
— Е добре, аз съм обезумял. И сега какво?
Дори да беше изненадан от реакцията му, Кент не го показа.
— Какво всъщност искаш? — попита рязко той.
Известно време Гросвенър се бореше с пристъпа на гадене. След като усещането отмина, той каза:
— Искам да започнете да убеждавате хората, че по ваше мнение наличните данни за враждебния извънземен разум налагат членовете на екипажа да свикнат с мисълта, че ще останат в космоса пет години повече от предвиденото. Това е всичко засега. Когато го направите, ще ви кажа онова, което искате да знаете.
Гросвенър вече се чувстваше по-добре. Антидотът действаше.
Температурата му спадна. Всъщност той беше съвършено искрен. Планът му можеше да претърпи и промени. На някои по-следващ етап Кент, а по-късно и целият екипаж можеха да приемат предложението му и това щеше да сложи край на неговата серия от тактически ходове.
На два пъти Кент отваряше уста с намерението да заговори и после отново я затваряше. Накрая каза с подрезгавял глас:
— Това ли е всичко, което можеш да предложиш засега?
Под одеялото пръстите на Гросвенър бяха върху копчето отстрани на леглото, готови да го натиснат всеки момент.
— Кълна се, че ще получите каквото искате — изрече той.
— Това е невъзможно — отвърна рязко Кент. — Не мога да участвам в такава лудост. Хората няма да се съгласят да останат в космоса дори и една година повече.