Гросвенър продължи спокойно:
— Вашето присъствие тук показва, че не смятате моето решение за налудничаво.
Кент стисна пръстите на ръцете си.
— Изключено. Как ще обясня действията си пред шефовете на отдели?
Наблюдавайки дребния мъж, Гросвенър започна да подозира, че кризата е надвиснала.
— Не е нужно да им казвате на този етап. Трябва просто да им обещаете, че по-късно ще получат необходимата информация.
Единият от техниците, който наблюдаваше лицето на Кент, каза:
— Вижте, шефе, този човек изглежда не разбира, че говори с директора. Какво ще кажете да го пообработим?
Кент се канеше да добави нещо, но се отказа. Той отстъпи назад и облиза устните си. Сетне кимна отривисто.
— Прав си, Бредър, не знам как допуснах да вляза в спор с него. Почакайте само минутка да заключа вратата. После ще…
— Не бих направил това на ваше място. По този начин ще задействате алармената система на кораба.
Кент спря и се извърна с ръка върху дръжката на вратата. На лицето му беше изписана изкуствена усмивка.
— Добре тогава — каза той сковано. — Ще се справим с теб и при отворена врата. Казвай каквото знаеш, приятелю.
Двамата техници бързо пристъпиха напред.
— Бредър, чувал ли си нещо за периферното електростатично напрежение? — попита Гросвенър. Докато двамата мъже се двоумяха, той продължи мрачно: — Само да ме докоснете и ще се изгорите. Ръцете ви ще се покрият с мехури. Лицата ви…
Двете горили се отдръпнаха. Русият Бредър погледна разтревожено към Кент.
— Количеството електричество в човешкия организъм не може да убие дори муха — отсече директорът ядосано.
Гросвенър поклати глава.
— Това не е ли извън вашата научна област, господин Кент? Електричеството не е в моето тяло, но ще потече във вашето само ако ме докоснете.
Кент извади вибратора си и демонстративно се зае да го настройва.
— Отдръпнете се! — каза той на телохранителите си. — Ще го облъча само за десета от секундата. Той няма да загуби съзнание, но дозата ще го пораздруса.
— На ваше място дори не бих опитал, Кент — спокойно го парира Гросвенър. — Предупреждавам ви.
Директорът не го чу или беше прекалено вбесен, за да му обърне внимание.
Трасиращият лъч заслепи Гросвенър. Чу се свистене, нещо изпука и Кент изкрещя от болка. Осветлението премигна. Нексиалистът видя, че Кент се опитва да се освободи от оръжието. То беше здраво залепнало за ръката му, но после падна на пода и издрънча. Явно агонизиращ от болка, директорът стисна наранената си длан и се олюля.
— Защо не ме послушахте? — попита Гросвенър с нотка на гневно съчувствие. — Плоскостите на тези стени са заредени с високо напрежение и когато вибраторът йонизира въздуха, вие бяхте подложен на електрически удар, който в същото време неутрализира освободената енергия, като изключим периметъра в близост до дулото. Надявам се, че не сте се изгорили прекалено лошо.
Кент вече се бе овладял. Лицето му беше бледо, чертите опънати, но въпреки това беше спокоен.
— Това ще ти струва скъпо — каза той глухо. — Когато останалите разберат, че един човек се опитва да им натрапи идеите си… — Кент не довърши думите си и махна властно към двамата си придружители. — Да вървим, засега нямаме повече работа тук.
Цели осем минути след като те си тръгнаха, влезе Фендър. Гросвенър търпеливо му обясни, че вече не е болен. Доста повече време обаче му беше необходимо, за да убеди в същото и доктор Егърт, когото младият човек повика. Той не се тревожеше, че може да го разкрият. За да се установи веществото, което беше взел, трябваше да се направят сериозни изследвания и да има категорично подозрение.
Накрая го оставиха сам, като го посъветваха да не напуска отдела си ден-два. Гросвенър ги увери, че ще следва препоръките им, при това го направи съвсем искрено. В тежките дни, които предстояха, Нексиалният отдел щеше да бъде неговата крепост. Той нямаше представа какво ще предприемат срещу него, но само тук беше в състояние да им се противопостави.
Около час след като лекарите си бяха тръгнали, в пощенския улей се чу изщракване. Кент бе изпратил съобщение, че свиква съвещание в отговор на молбата, отправена от Елиът Гросвенър. Там се цитираше първото писмо на Гросвенър, без да се споменава нищо за последвалите събития. Текстът завършваше с думите: „Предвид на някои успешни действия на господин Гросвенър, изпълняващият длъжността директор смята, че той има право да бъде изслушан.“