Най-отдолу Кент беше добавил на ръка: „Уважаеми, господин Гросвенър, съобразявайки се с вашето заболяване, наредих на екипа на господин Гуърли да свържат комуникатора ви с контролната зала, за да можете да участвате, без да ставате от леглото. Този път съвещанието ще бъде закрито.“
В посочения час Гросвенър се включи към контролната зала. Когато образът се появи, той видя, че просторното помещение е на ясен фокус и предположи, че е задействан екранът на големия комуникатор точно над контролното табло. От този момент нататък лицето му представляваше триметров образ, който гледаше към хората долу в залата. За първи път си даде сметка с кисела гримаса, че присъствието му на съвещанието ще бъде доста очебийно.
Той огледа набързо залата и видя, че повечето ръководители на отдели вече бяха заели местата си. Точно под големия екран Кент разговаряше с капитан Лийт. Очевидно това беше краят, а не началото на разговора им, защото директорът погледна нагоре към Гросвенър, усмихна се мрачно и после се обърна към малката си аудитория. Гросвенър забеляза, че лявата му ръка е превързана.
— Господа — започна Кент, — без предисловия искам да дам думата на господин Гросвенър. — Той още веднъж погледна към видеофона и на лицето му се изписа същата жестока усмивка. — Гросвенър, можете да започвате.
Нексиалистът заговори:
— Господа, преди около седмица аз получих достатъчно доказателства, които да оправдаят предприемането на действия от наша страна срещу извънземния разум в тази галактика. Това може да прозвучи пресилено и за съжаление не мога да ви предложа нищо друго освен моето тълкувание на събраните факти. Не съм в състояние да убедя всички, че такова създание наистина съществува. Някои от вас обаче ще разберат, че разсъжденията ми имат основание. На други, лишени от познания в определени научни области, ще им се стори, че при всички случаи заключенията ми са спорни. Дълго време напрягах ума си над това, как да ви докажа, че съм избрал единственото спасително решение. В крайна сметка прецених, че ще бъде най-добре да ви разкажа за проведените от мен експерименти.
Той не спомена нищо за разиграния от него заплетен фарс, чрез който получи възможността да бъде изслушан. Въпреки всичко, което се беше случило, Гросвенър не желаеше да се конфронтира с Кент повече, отколкото бе необходимо.
— А сега — продължи нексиалистът — бих искал да отстъпя думата на господин Гуърли. Сигурен съм, че няма да бъдете толкова изненадан, ако заявя, че всичко започна от автомата С-9. Мисля си дали не бихте разказали на колегите си за него?
Шефът на Комуникационния отдел погледна към Кент, който сви рамене и кимна. Гуърли се поколеба и започна:
— Невъзможно е да се каже точно кога е бил задействан С-9. За незапознатите С-9 е малък екран, който се активизира автоматично, когато космическият прах в близост до кораба достигне плътност, опасна за движението му. Разбира се, плътността на праха в който и да е сектор на космоса е относително по-голяма при високи скорости. Самият факт, че С-9 е активиран е бил забелязан от един от хората ми малко преди онези гущери да нахлуят в контролната зала.
Гуърли се облегна назад и каза:
— Това е всичко.
— Господин Ван Гросен — обади се отново Гросвенър, — какво установи вашият отдел относно космическия прах в тази галактика?
Едрият физик се размърда на стола си и отговори, без да става:
— Няма нищо, което може да бъде разглеждано като показателно или необичайно. Плътността е малко по-голяма отколкото в нашата галактика. Събрахме известно количество от този прах посредством йонизиращи плаки с висок потенциал, остъргвайки наслоения върху тях пласт. Той се състоеше предимно от твърди частици, няколко прости елемента, следи от множество съединения, които се появяват при кондензация, малко свободни газове и най-вече въглерод. Бедата е, че онова, което извлякохме, прилича твърде малко на праха в открития космос, но проблемът с набавянето му в естествен вид така и не беше решен задоволително. Самото му улавяне чрез нашите методи предизвиква многобройни промени в неговия състав. Можем само да гадаем как точно функционира в космоса. — Физикът вдигна безпомощно ръце. — Това е всичко, което мога да кажа сега.
Гросвенър продължи:
— Мога да задам още въпроси на ръководителите на отлели за техните открития. Но смятам, че ще успея да обобщя изследванията им, без да бъда несправедлив към някои от тях. Отделите на господата Смит и Кент се натъкнаха на същите проблеми, както и екипът на Ван Гросен. Господин Смит е използвал различни средства, за да насити атмосферата в една клетка с този прах. Затворените вътре животни не показаха никакво неразположение и накрая той сам се подложи на този експеримент. Имате ли да добавите нещо към това?