Гросвенър накратко им разказа в какво се състои заплахата. После, без да изчаква реакцията им, той им обясни как според него могат да се справят с нея.
— Трябва да намерим няколко планети, богати на желязо и да впрегнем целия потенциал на кораба за производството на торпеда с неустойчива атомна маса. Според предвижданията ми ще ни трябва близо година, за да прекосим тази галактика и да изстреляме наслуки торпедата в открития космос, при това в голямо количество. И тогава, когато целият този сектор от междузвездното пространство престане да бъде безопасен за него, ние ще потеглим и ще му дадем възможност да ни последва. Той няма да има буквално никакъв избор, освен да тръгне след кораба с надеждата, че ще го отведем до някакъв източник на храна, по-добър от този тук. Повечето от времето ще отиде, за да се убедим, че завинаги сме се откъснали от него и вече не ни преследва към нашата галактика.
Той спря, после продължи тихо:
— Е, господа, това е всичко. Виждам по лицата ви, че реакциите ви ще бъдат различни и ни предстои да влезем в един от онези ужасни конфликти.
Гросвенър млъкна. Известно време никой не се обади, след което един от мъжете каза:
— Пет години.
Това бе почти въздишка, но подейства като сигнал за действие. Всички в залата се раздвижиха неспокойно.
— Пет години — потвърди бързо Гросвенър.
Трябваше да продължи да набляга на това. Нарочно избра по-дългия начин за изчисляване на времето, защото обърнато в звездни години, всичко щеше да изглежда по-поносимо. Всъщност звездното време с неговия стоминутен час, двадесетчасов ден и година от триста и шестдесет дни беше психологическа клопка. Свикнеха ли веднъж с по-дългия ден, хората бяха склонни да забравят колко време е изминало според стария им начин на мислене.
В този смисъл сега той очакваше от тях да се успокоят, когато осъзнаят, че допълнителният престой в космоса няма да бъде повече от три години звездно време.
— Някакви други мнения? — попита Кент.
Ван Гросен заговори мрачно:
— Не мога да приема безрезервно анализа на господин Гросвенър. Изпитвам уважение към него, предвид на някои негови минали постижения, но той иска от нас да повярваме в нещо, което съм сигурен, че щяхме да разберем, ако действително разполагаше със сериозни доказателства. Аз отхвърлям идеята, че нексиализмът осигурява абсолютна интеграция между отделните науки и че само хора, подготвени чрез неговите методи, могат да разберат по-сложните и взаимосвързани явления.
— Не отхвърляте ли прекалено прибързано нещо, което не сте си дал труда да проучите? — попита Гросвенър рязко.
Ван Гросен сви рамене.
— Може би.
— Доколкото разбирам — намеси се Зелър, — на нас ни се предлага да прекараме много години в космоса и да изразходваме много усилия без гаранцията, че ще получим нещо друго освен косвени и несъществени доказателства, че този план работи.
Гросвенър се поколеба. После разбра, че няма друга алтернатива освен сблъсъка. Не можеше да се съобразява с техните чувства.
— Когато постигнем успех, аз ще зная това със сигурност — рече той. — И ако някои от вас благоволят да дойдат в Нексиалния отдел и да изучат нашите методи, те също ще узнаят кога е настъпил този момент.
Смит каза навъсено:
— Господин Гросвенър използва този довод в своя полза. Той постоянно иска да ни обучава, за да станем негови равностойни партньори.
— Други коментари? — Това беше Кент. Гласът му бе станал писклив и в него се долавяха нотки на тържество.
Няколко от мъжете като че ли искаха да вземат думата, но после се отказаха. Кент продължи:
— За да не си губим времето, мисля, че трябва да гласуваме и да видим как мнозинството приема предложението на господин Гросвенър. Убеден съм, че всички се нуждаем от обща позиция.
Той тръгна бавно напред. Гросвенър не можеше да види лицето му, но в позата на този човек личеше надменност.
— Предлагам да преминем към гласуване — каза Кент. — Всички, които подкрепят идеята на Гросвенър да останем в космоса пет години повече, моля да гласуват.
Не се вдигна нито една ръка.
Някой се обади сопнато:
— Необходимо е известно време, за да се обмисли всичко това.
Кент не отговори веднага.
— Ние се опитваме да вземем становище за момента. Всички трябва да знаем какво мислят водещите учени на борда.
Той направи пауза и извика: