Маккан се размърда неспокойно.
— Няма ли друг подстъп към това място?
Гросвенър кимна.
— Вече е защитен.
— Ами отгоре и отдолу? — Маккан посочи пода и тавана.
— Отгоре има склад, а отдолу — киносалон. Погрижил съм се и за двете.
Те замълчаха. После, когато групата в коридора спря, Маккан каза:
— Изненадан съм, че виждам Ван Гросен отвън. Мислех, че се възхищава от теб.
— Аз го засегнах, когато нарекох него и останалите аматьори. Дошъл е да види с очите си на какво съм способен.
Навън в коридора нападателите като че ли се съвещаваха. Гросвенър продължи:
— Какво точно те доведе при мен?
Маккан следеше екрана.
— Исках да знаеш, че не си напълно сам. Някои от шефовете на отдели ме помолиха да ти предам, че са с теб. — Той замълча разсеяно. — Нека не говорим сега, поне докато атаката продължава.
— Сега моментът не е по-лош, отколкото когато и да е по друго време.
Маккан сякаш не го чу.
— Не виждам как ще ги спреш — каза той неспокойно. — Те разполагат с достатъчно огнева мощ, за да стопят стените ти.
Гросвенър не отговори и геологът се обърна към него.
— Ще бъда откровен с теб — каза той. — Не зная какво да предприема. Убеден съм, че си прав, но твоята тактика ми се струва твърде неетична. — Маккан като че ли беше забравил за екрана.
— Имаше само още една възможна тактика — отговори Гросвенър. — Да започна предизборна кампания срещу Кент. Тъй като е само и.д. директор, без да е пряко избран, вероятно бих успял да предизвикам избори в рамките на един месец.
— И защо не го направи?
— Защото — Гросвенър потръпна — се страхувах. Онова нещо отвън буквално умира от глад. По всяко време то може да се насочи към друга галактика и това може да бъде нашата. Един месец е прекалено дълъг период.
— И все пак — изтъкна Маккан — твоят план е да се изтеглим от тази галактика и ти си изчислил, че това ще отнеме цяла година.
— Опитвал ли си се някога да измъкнеш храната на хищник? — попита Гросвенър. — Той се стреми да я задържи, нали? Дори е готов да се бие за нея. Мисълта ми е следната: когато това създание разбере, че се опитваме да му се измъкнем, то ще се вкопчи колкото може по-здраво в онова, което има.
— Разбирам — кимна Маккан. — Освен това ти допускаш, че шансовете ти да спечелиш изборите с твоята платформа са почти нулеви.
Гросвенър поклати отривисто глава.
— Аз бих ги спечелил. Може би няма да повярваш, но е факт, че хората, които са отдадени на удоволствията, чувствата или амбициите си, лесно се управляват. И не аз съм открил избраната от мен тактика. Тя се използва от векове. Но опитите на историците за анализ никога не са достигали до същността на нещата. Доскоро връзките между физиологията и психологията бяха предимно на теоретично ниво. Нексиалното обучение ги сведе до определени техники.
Маккан мълчеше и го изучаваше. Накрая каза:
— Как си представяш бъдещето на човечеството?
Очакваш ли всички да станат нексиалисти?
— На борда на този кораб това е необходимо. За расата като цяло все още е неосъществимо. В далечна перспектива обаче няма да има извинение за никого, ако не е научил онова, което е в състояние да научи. Защо да не го направи? Защо трябва да стои под небето на своята планета и да гледа към него с празните очи на суеверието и невежеството, решавайки жизненоважни въпроси, докато някой друг го прави на глупак. Изчезналите земни цивилизации от древността са пример за това, какво се случва с потомците на човека, когато той реагира сляпо на обстоятелствата или се ръководи от авторитета на различни доктрини.
Гросвенър сви рамене.
— Засега е осъществима по-малката цел. Трябва да направим хората скептици. Умният, макар и невеж селянин, на когото трябва да се покажат конкретни доказателства, е духовният предтеча на учения. На всички нива от разбирането на света, скептикът компенсира отчасти своята липса на специфични познания чрез характерния си начин на мислене. Той казва: „Покажи ми! Аз имам открит ум, но това, което ми говориш, само по себе си не може да ме убеди.“
Маккан го слушаше замислено.
— Вие, нексиалистите, ще прекъснете цикличния модел на историята — това ли имаш предвид?