— В нея има живи клетки и калий в суспензия. Знаете, че можем да постигнем тази комбинация по изкуствен път. Може би затова звярът е отказал храната, която му предложихме за обяд. Калият не е бил в годна за него форма. Идеята ми е, че той ще го усети по миризмата или по онова, което му я замества…
Предполагам, че той долавя трептенията на веществата — прекъсна го Гуърли провлачено. — Понякога, когато размърда власинките около ушите си, инструментите ми регистрират отчетлива и много силна вълна от статично електричество. Според мен той използва по-високи или по-ниски честоти от тези, които възприемаме. Изглежда, че може свободно да контролира трептенията. Предполагам, че тези честоти не се генерират от самото движение на власинките.
Кент изчака с нетърпение Гуърли да свърши и продължи:
— Добре, да предположим, че улавя трептенията. Но ще можем да преценим точно неговата реакция на тези трептения едва след като реагира. — Сетне добави по-меко: — Вие как смятате, Смит?
— Във вашия план има три слаби точки — отвърна биологът. — Първо, вие допускате, че той е само животно. Изглежда сте забравили, че може да е заситен, ако наистина е използвал за храна Джарви. И накрая изключвате възможността да е подозрителен. Все пак оставете купата. Неговата реакция може да ни подскаже нещо.
Експериментът на Кент беше все пак обоснован, въпреки съпровождащите го емоции. Звярът вече бе показал, че може да използва насилие, ако бъде предизвикан. Неговата реакция в асансьора не можеше да бъде отмината като маловажна. Такива бяха заключенията на Гросвенър.
Кьорл гледаше вторачено с немигащи очи, докато двамата мъже поставяха купата пред него. Те бързо се отдръпнаха, а Кент пристъпи напред. Кьорл позна в негово лице онзи, който сутринта бе държал оръжие. Известно време наблюдаваше двуногото същество, после насочи вниманието си към купата. Ушните му власинки доловиха влудяващата еманация на ид. Тя беше слаба, толкова слаба, че оставаше почти незабележима, докато не концентрира сетивата си върху нея. Веществото ид се намираше в суспензионно състояние и в този си вид — почти безполезно за него. Но трептенето беше достатъчно силно, за да разбере Кьорл какво очакваха да направи. С ръмжене той скочи, пое купата със смукателните чашки на едно от пипалата си, извито като примка, и плисна съдържанието й в лицето на Кент, който изкрещя и отскочи назад.
Със замах Кьорл захвърли купата в един ъгъл и уви дебелото като корабно въже пипало около кръста на ругаещия мъж. Той не се разтревожи от пистолета, който висеше на колана на Кент. Това бе само вибрационно оръжие, използващо атомна енергия, но не и атомен дезинтегратор. Звярът запрати гърчещия се Кент в другия край на стаята. После разтревожен осъзна, че е трябвало да обезоръжи своя противник. Сега щеше да бъде принуден да разкрие защитните си сили.
Разярен, Кент избърса с едната си ръка стичащата се по лицето му суспензия, а с другата посегна към оръжието си. Дулото подскочи и белият трасиращ лъч блесна към масивната глава на Кьорл. Ушните власинки забръмчаха и отразиха автоматично насочената към него енергия. Овалните черни очи се присвиха, когато улови движението на хората, посягащи към своите вибратори.
Застанал недалеч от вратата, Гросвенър отсече:
— Спрете! Всички ще съжаляваме, ако действаме панически.
Кент щракна предпазителя на вибратора и полуизвърнат отправи озадачен поглед към Гросвенър. Кьорл приклекна разярен срещу човека, който го бе принудил да разкрие способността си да контролира енергии извън неговото тяло. Сега не му оставаше нищо друго, освен предпазливо да изчака последствията.
Кент отново погледна към Гросвенър. Този път неговите очи се присвиха.
— Кой сте вие, по дяволите, че ще издавате заповеди?
Гросвенър не отговори. Неговата роля в този инцидент бе приключила. Той бе усетил момента на емоционална криза и бе изрекъл необходимите думи с нетърпящ възражения тон. Това, че тези, които бяха изпълнили неговото нареждане, сега поставяха под съмнение пълномощията му да командва, не беше от съществено значение. Кризата бе преминала.
Стореното от него нямаше никакво отношение към вината или невинността на Кьорл. Какъвто и да беше крайният резултат от намесата му, решението за това създание трябваше да бъде взето от законните власти, а не от един човек.
— Кент — каза Сидъл хладно, — не мисля, че бяхте изгубили контрол над себе си. Вие умишлено се опитахте да убиете котето, след като знаехте, че директорът нареди то да остане живо. Възнамерявам да докладвам за това и ще настоявам да си понесете последствията. Знаете какви са те: отнемане на поста в сегашния ви отдел и лишаване от възможността да бъдете избран на ръководна длъжност, в която и да е от дузината служби на кораба.