Джеймс Уайт
Космически лечители
На Джордж Л. Чартърс
по много причини
ПЪРВА ГЛАВА
Там далеч, на ръба на Галактиката, където звездните системи са нарядко и мракът е почти пълен, в пространството се носеше централната болница на Сектор 12. На нейните триста осемдесет и четири нива бяха възпроизведени условията за живот на всички разумни същества, познати на Галактическата федерация — биологичен спектър, вариращ от свръхохладените метанови форми на живот през по-обичайните кислород– и хлордишащи разновидности и стигащ до екзотични създания, които съществуват чрез пряко поглъщане на твърдо лъчение. Хилядите болнични обзорни люкове сияеха непрестанно — светлини в главозамайващи комбинации от цвят и интензивност, необходими за зрителните сетива на извънземните пациенти и медицинския персонал. За приближаващите се кораби огромната болница приличаше на гигантска цилиндрична коледна елха.
Галактическата болница представляваше двойно чудо на инженерната мисъл и психологията. Снабдяването и поддръжката се извършваха от Мониторния корпус — федеративното поделение за изпълнителна власт и законност — и той играеше ролята и на администрация, но тук не се забелязваше традиционната пропаст между военните и цивилните членове на персонала. Нито пък имаше някакви сериозни търкания между десетината хиляди същества от медицинския екип, съставен от над шестдесет различни форми на живот с шестдесет различни начина на поведение, телесни миризми и отношение към живота. Може би единственото общо помежду им беше нуждата на всички доктори, независимо от размерите, външния вид или броя им крайници, да лекуват болните.
Персоналът на Галактическата болница беше целеустремена, но не винаги сериозна група същества, фанатично толерантни към всички форми на разумния живот — ако не беше така, те не биха се намирали тук изобщо. Гордееха се, че за тях няма случай твърде тежък, незначителен или пък безнадежден. Съветите или съдействието им бяха търсени от медицински светила из цялата галактика. Пацифисти до един, те водеха постоянна, безкрайна война срещу страданията и болестите, били те индивидуални или засягащи цели планетарни популации.
Но има случаи, в които диагнозата и лечението на поразената междузвездна култура, включително хирургическото премахване на дълбоко вкоренени предразсъдъци или на налудничави етични представи, предприети без съдействието на пациента или дори без знанието му, при все пацифизма на въвлечените доктори, могат да доведат до разгаряне на война.
Подготвеният за преглед пациент в кабинета се оказа едър екземпляр — тежеше към хиляда паунда, прецени Конуей — и напомняше гигантска изправена круша. От стеснения горен край растяха пет дебели пипалоподобни израстъка, а тежката престилка мускули в основата му подсказваше за приплъзващ, макар и не задължително бавен начин на придвижване. Цялата телесна повърхност изглеждаше неравна и ощавена, все едно някой се е опитвал да смъкне кожата с груба телена четка.
Според Конуей нямаше нищо чак толкова необичайно във физическия вид на пациента или състоянието му, шестте години в галактическата болница го бяха приучили и към по-изумяващи гледки, тъй че той пристъпи напред, за да извърши първоначален преглед. Лейтенантът от Мониторния корпус, който беше придружавал количката с пациента до залата, също бързо пристъпи по-наблизо. Конуей се опита да пренебрегне усещането, че му дишат във врата, и се вгледа по-внимателно в болния.
Пет големи усти бяха разположени по една в основата на всяко пипало. Четири от тях бяха снабдени със зъби. Петата съдържаше говорния апарат. Краищата на самите пипала показваха висока степен на специализация — три от тях бяха просто манипулатори, едно беше снабдено със зрителните сетива на пациента, а последното завършваше с костен израстък, заострен като рог. Главата нямаше лице, представляваше просто костно образувание, което да защитава мозъка на съществото.
Нямаше какво друго да се отбележи при повърхностното изследване. Конуей се обърна да вземе апаратурата за проби и настъпи офицера-монитор по крака.
— Някога да сте се замисляли, че медицината е сериозно нещо, лейтенант? — попита раздразнено.
Лейтенантът се изчерви, лицето му неприятно контрастираше на фона на тъмнозелената яка на униформата му. Каза сковано:
— Този пациент е престъпник. Бил е открит при обстоятелства, които подсказват, че е убил и изял друг член от екипажа на кораба си. Беше в безсъзнание по време на пътуването до тук, но ми е наредено да го пазя — просто за всеки случай. Ще се опитам да не ви преча, докторе.