Хирурзите от този вид всъщност представляваха две същества вместо едно, симбиотична комбинация между ЕЖЛИ и ОУТБ. Притиснато към сбръчкания гръб на изгърбения, слоноподобен тралтан стоеше нежно и почти безсъзнателно същество, което живееше в симбиоза с него. На пръв поглед ОУТБ изглеждаше като рошава топка с дълга увиснала конска опашка, но по-внимателният оглед разкриваше, че опашката се състои от множество фини манипулатори, повечето от които снабдени с чувствителни зрителни органи, Поради връзката, която съществуваше между тралтана и симбионта му, комбинациите ЕЖЛИ — ОУТБ бяха най-изкусните хирурзи в галактиката. Не всички тралтани решаваха да се свържат със симбионт, но медиците ЕЖЛИ ги носеха като знак за положението си.
Внезапно ОУТБ се стрелна по гърба на гостоприемника си и се намести върху куполоподобната глава, между очните му стебълца, опашката му се провеси надолу към пациента и сковано се разтвори. Тралтанът беше готов да започне.
— Ще откриете, че това е само повърхностно състояние — каза Конуей заради записващото устройство — и че цялата засегната кожна покривка изглежда мъртва, изсъхнала и готова да се обели. По време на вземането на първите кожни проби не срещнахме особени трудности, но обектът се съпротивляваше на изземането в определена степен, а причината, която открихме, бяха тънки коренчета, приблизително четвърт инч дълги и невидими с просто око. Поне с моето невъоръжено око. Така че е ясно, че заболяването започва да навлиза в нова фаза. Заразата навлиза навътре вместо да си остане на повърхността и колкото по-бързо действаме, толкова по-добре.
Конуей даде справочните номера на докладите от Патологията и собствените си предварителни бележки по случая и продължи:
— …що се отнася до пациента, по причини, които в момента са неясни, той не реагира на лечението и аз предложих хирургическо отстраняване на засегнатата тъкан, хидратиране, почистване и замяна с изкуствена кожа. За да сме сигурни, че и коренчетата са отстранени, ще бъде използван направляван от тралтан ОУТБ. Като се изключи, че засегнатият район е голям и операцията ще бъде продължителна, процедурата е елементарна…
— Извинете, докторе — намеси се Приликла, — но пациентът още е в съзнание.
Между малкия емпат и тралтана незабавно избухна спор, любезен поне що се отнася до Приликла. Той твърдеше, че ЕПЛХ е в състояние да мисли и излъчва емоции, а противникът му възразяваше, че в системата е въведена достатъчно упойка, за да повали в пълно безсъзнание каквато и да е форма на живот поне за шест часа. Конуей се намеси тъкмо когато спорът стигна до личностно ниво.
— Същия проблем имахме и преди — каза раздразнено, — пациентът беше физически без съзнание, с изключение на няколко минути вчера, още от самото си пристигане; но Приликла засичаше присъствие на рационални мисловни процеси. Сега същият ефект се проявява и под упойка. Не знам как да обясня това, вероятно се изисква хирургическо изследване на мозъчната структура за да разберем, но това засега ще почака. Важното в момента е, че той е физически неспособен да се движи и да чувства болка. Ще започваме ли? — На Приликла подхвърли. — Вслушвай се, за всеки случай…
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Двадесетина минути работиха в пълно мълчание, макар че операцията не беше чак толкова тежка. Приличаше по-скоро на плевене на градина, само че всичко, което растеше там, беше плевел и растенията трябваше да се премахват едно по едно. Конуей обелваше назад засегнатата кожна област, ОУТБ с тъничките си като косъмче пипалца проучваше, подготвяше и отстраняваше коренчетата. Следваше реда на нов мъничък участък от кожата. Старши лекарят предвкусваше най-скучната операция в кариерата си…
Приликла възкликна:
— Засичам нарастващо раздразнение, свързано и със засилващо се чувство за нужда от действие. Раздразнението става преобладаващо…
Конуей изсумтя. Не се сещаше какъв друг коментар може да направи.
Пет минути по-късно тралтанът се обади:
— Ще трябва да забавим, докторе. Сега сме в участък, където корените са много по-дълбоко…
Още две минути по-късно и Конуей възкликна:
— Та аз ги виждам! Колко дълбоко са сега?
— Четири инча — отвърна тралтанът. — И, докторе, те видимо се удължават докато работим!
— Невъзможно е! — избухна старши лекарят и въздъхна. — Да се преместим на друг участък.
Чувстваше как потта започва да щипе, докато се стича по челото му, а сегментираното крехко телце на Приликла — стоеше точно до него — се разтрепери, но не от мислите на пациента. Собственото емоционално излъчване на Конуей точно в момента не беше никак приятно, понеже и новият участък, където се преместиха, а и двата избрани наслуки след това, даваха същия резултат. Корените на отлющващите се парчета кожа се заравяха още по-дълбоко буквално веднага.