Между поздравленията на тралтана и ужасните клетви на О’Мара — главният психолог искаше да му се отговори на някои въпроси — Приликла каза:
— Лечението е успешно, докторе, но нивото на раздразнение на пациента е забележимо увеличено. Направо е бесен.
Конуей поклати ухилен глава:
— Пациентът е силно упоен и нищо не може да почувства. Обаче съм съгласен, че в настоящия момент… — кимна към стерилния контейнер. — …личният му лекар сигурно се чувства твърде зле.
В контейнера отстранената плочка беше започнала да омеква и да се превръща в леко червеникава течност. Течността се вълнуваше и плискаше меко на дъното на контейнера, сякаш си имаше собствено съзнание. Което, всъщност, си беше точно така…
Конуей беше в кабинета на О’Мара и приключваше доклада си по ЕПЛХ, а майорът дори му беше изказал поздравления за добрата работа с език, който на моменти правеше комплимента неотличим от обида. Но старши лекарят започваше да осъзнава, че О’Мара просто си е такъв и че главният психолог биваше любезен и преливащ от симпатия, само когато е професионално загрижен за някого.
Все още задаваше въпроси:
— …интелигентна амебоподобна форма на живот, организиран сбор от субмикроскопични, вирусоподобни клетки, би била възможно най-ефикасният лекар за всеки — каза Конуей в отговор на един от тях. — Ще обитава тялото на пациента и при наличие на нужните данни ще контролира всякакви заболявания или дисфункции на органите отвътре. За същество, което патологично се страхува от смъртта това сигурно е идеалният вариант. И си е така, понеже възникналият проблем в крайна сметка не е по вина на доктора. Причината всъщност е, че пациентът не познава добре собствената си физиология. Предполагам, че е приемал подмладяващите си процедури в ранния етап на биологичния си живот. Тоест, не е изчаквал до средната възраст или по-нататък, преди да се регенерира. Но в този случай, или защото е забравил или пък е бил прекалено безгрижен, или пък е работел върху проблем, който му е отнел повече време от обичайното, се е състарил повече от предишните пъти и в резултат се е появил кожният му проблем. Патологията казва, че това вероятно е често срещано заболяване сред тази раса и в нормалния случай ЕПЛХ обелва засегнатата кожа и си продължава по нормалния път. Но нашият пациент, понеже типът на подмладяващите му процедури предизвиква увреждане на паметта, не го е знаел, тъй че и личният му лекар не е знаел за това.
Конуей се покашля и продължи:
— Така, ъъъ, личният доктор-резидент е знаел твърде малко за медицинското минало на тялото на домакина си, нашия пациент, но мотото му сигурно е било да поддържа status quo на всяка цена. Когато парчета от тялото на пациента са тръгнали да се отделят, той ги е стискал яростно, без да осъзнава, че това може да е съвсем нормален процес, като да ти падне косъм или както влечугите периодично си сменят кожата, особено ако господарят му е настоявал, че това не му се е случвало досега. Сигурно между телесните процеси на пациента и неговия лекар се е развихрила доста яростна битка, щом и съзнанието на гостоприемника също се е настроило срещу него. Именно поради това докторът е въвел пациента в безсъзнание — за да прави спокойно това, което е смятал за правилно. Когато въведохме пробната доза, лекарят я неутрализира. Лекарството беше чужда субстанция, въвеждана в тялото на пациента, нали разбирате. И знаете какво стана, когато опитахме хирургическо отстраняване. Само когато с онзи кол заплашихме с нараняване жизненоважни органи, насилвайки доктора да защити пациента си в конкретна точка…
— Когато тръгнахте да поръчвате дървен кол — обади се сухо O’Мара, — си помислих дали на вас да не надяна усмирителна мрежа.
Конуей се ухили:
— Препоръчвам ЕПЛХ да си получи лекаря обратно. Сега, след като Патологията го снабди с пълноценни познания за медицинската и физиологична история на пациента му, той би трябвало да стане най-добрият личен доктор и ЕПЛХ е достатъчно умен да го разбере.
О’Мара му се усмихна в отговор:
— А аз се притеснявах какво може да стане, когато дойде в съзнание. Но се оказа, че е много приятелски настроен и добродушен. Доста очарователен, всъщност.
Когато Конуей се надигна и се обърна да си тръгне, той добави дяволито:
— Така е, понеже той е много добър психолог. Любезен е с хората през цялото време…