Успя да затвори вратата зад гърба си точно преди да последва експлозията.
ПЕТА ГЛАВА
С времето пациентът ЕПЛХ, казваше се Лонвелин, беше изписан и безкрайната поредица от поверявани на грижите му извънземни постепенно изтри спомена за него от паметта на Конуей. Не знаеше дали ЕПЛХ се е върнал в родната си галактика или все още обикаля из тази в търсене на благородни подвизи за извършване, пък и беше прекалено зает, за да се интересува от това поначало. Но както се оказа, не беше приключил все още с този ЕПЛХ.
Или, по-точно, Лонвелин не беше приключил с него…
— Какво ще кажете да се измъкнете за няколко месеца от болницата, докторе? — попита О’Мара, когато Конуей докладва в кабинета на главния психолог в отговор на спешно повикване по болничната система. — Ще е един вид почивка… почти.
Докторът усети как първоначалното му притеснение бързо прераства в паника. Имаше спешни лични причини да не напуска болницата за няколко месеца. Опита се да извърти:
— Ами…
Психологът вдигна глава и фиксира Конуей с непроницаемите си сиви очи, които виждаха толкова много и се отваряха към ум, тъй дълбоко аналитичен, че буквално придаваха на О’Мара телепатични способности. Сухо заяви:
— Не се затруднявайте да ми благодарите, ваш собствен проблем е, че лекувате такива могъщи, влиятелни пациенти — и продължи енергично. — Това е голяма задача, докторе, но става дума предимно за чиновническа работа. По принцип бихме пратили някой от диагностиците, но този ЕПЛХ, Лонвелин, работи на планета, за която казва, че спешно се нуждае от медицинска помощ. Поискал е подкрепа от мониторите, а също и болничното съдействие по този случай и специално е настоял вие да ръководите медицинската част на проекта. Очевидно за работата не се изисква голям интелект, а просто човек с по-особено виждане за нещата…
— Много сте любезен, сър — отбеляза Конуей. Ухилен, О’Мара продължи:
— Казвал съм го и преди, тук съм да изпускам въздуха, не да го помпя в главите на колегите. А сега, ето ви доклад за ситуацията към момента… — той плъзна по бюрото папката, която четеше, и се изправи. — …Можете да се запознаете със съдържанието когато се качите на кораба. Бъдете на док 16 за настаняване на „Веспасиан“ в 21.30, а междувременно очаквам да си оправите нещата тук. И, Конуей, постарайте се да не изглеждате така, сякаш всичките ви роднини са починали внезапно. Твърде е вероятно да ви изчака. Ако не стане така, все още разполагате с двеста и седемнадесет женски ГБГЖ, с които да се занимавате. Довиждане и късмет, докторе.
Пред кабинета на О’Мара Конуей се опита да измисли как да си „оправи работите“ за шестте часа, които му оставаха до времето за качване. Предвиждаше се да прекара група практиканти през лекция по основна ориентация след десет минути, а пък беше прекалено късно да прехвърли тази задача другиму. Това щеше да ликвидира три от шестте му часа, четири, ако няма късмет — а днес не се чувстваше късметлия. После му трябваше около час да вкара инструкциите по отношение на по-сериозно болните си пациенти, и предстоеше вечерята. Можеше и да се справи. Конуей се забърза към док 7 на сто и осмо ниво.
Пристигна в операторската на дока точно навреме — вътрешният люк вече се отваряше — и докато си поемаше дъх, започна наум да проверява практикантите, които минаваха покрай него. Двама келгианци ГБЛЕ, които пълзяха като гигантски среброкосмести гъсеници; един ПХТЙ от Иленса, очертанията на кокалестото му мембранесто тяло бяха полуприкрити от хлорната атмосфера в защитната му обвивка; вододишащ крепелиански октопод с класификация АМСЛ, чийто костюм издаваше бълбукащи звуци. Следваха ги петима ААЦП — раса, чиито древни предци са били нещо като подвижни зеленчуци. Движеха се бавно, но СО2 бутилките, които носеха, изглеждаха единствената им необходима защита. Още един келгианец…
Когато всички влязоха и шлюзът се затвори зад тях, Конуей им се представи. Доста ненужно и просто за да разчупи първоначалния лед, той попита:
— Всички ли са тук?
Неизбежно беше да му отвърнат в един глас и транслаторът му избухна в нечленоразделен вой. Той с въздишка започна обичайната процедура на представянето си и пожеланията за добре дошли на новите колеги. Едва в края на тези любезни формалности той вметна внимателна забележка относно принципите на действие на транслатора и че е желателно да говорят един по един, за да не го претоварват…
На техните родни светове те са били твърде важни личности — в медицинско отношение. Само че тук, в Галактическата болница, щяха да бъдат новаци, а за някои от тях преходът от медицинско светило към чирак-практикант щеше да е труден, тъй че беше нужен много такт, за да ги овладее човек на този етап. По-късно обаче, когато започнеха да се успокояват, щяха да ги кастрят за грешките им както всеки друг.