Конуей каза:
— Можете да видите, че става дума за тежка, масивна форма на живот с шест израстъка, които служат и като ръце, и като крака. Кожата е дебела, много здрава и цялата в пори, а на места е покрита и със суха, кафеникава субстанция, която понякога се бели, когато пациентът се движи. Обърнете специално внимание на тази субстанция, както и на онова, което като че ли липсва на тялото. Индикаторите показват топлокръвно с кислородобазиран метаболизъм, адаптирано към гравитация 4G. Някой от вас ще се опита ли да класифицира?
Последва продължително мълчание, после крепелианинът АМСЛ помръдна едно пипало и каза:
— ЕРОВ. сър.
— Доста близо — съгласи се Конуей. — Все пак обаче случайно знам, че атмосферата на това същество е гъста, почти непрозрачна супа и сходството със супа се усилва от факта, че долните й пластове са наситени с малки летящи организми, с които този се храни. Пропуснахте факта, че няма уста, а поглъща храна директно чрез всмукването й в кожата. Когато пътува в космоса обаче, храната трябва да бъде пръскана върху него, от тук и кафеникавата коричка…
— ЕСОВ — поправи се бързо крепелианинът.
— Точно така.
Конуей се чудеше дали този АМСЛ е малко по-умен от останалите или е просто по-малко притеснителен. Отбеляза си наум да следи тази конкретна групичка практиканти. Би могъл да използва един умен асистент в собствената си зала.
Накрая се сбогува с рошавия рецепционист, събра практикантите си и се насочи към секцията за ЕЖЛИ пет нива по-надолу. Впоследствие минаха и през други секции, докато Конуей реши, че е време да запознае подопечните си с онзи сложен, самостоятелен отдел на конструкцията, без който не би била възможна съвместната и ефикасна работа на огромния екип на Галактическата болница и безбройното множество пациенти, лекари и поддържащ персонал не биха могли да оцелеят.
С други думи, старши лекарят беше огладнял и реши, че е време да покаже на практикантите си къде се намират столовите.
ААЦП не се хранеха по нормалния начин, а се вкореняваха по време на сънния си период в специално приготвена почва и по този начин приемаха нужните вещества. След като ги настани, той изпрати ПХТЙ в мрачните, шумни дълбини на залата, където обядваха хлордишащите и така му остана да уреди само двамата ГБЛЕ и октоподът АМСЛ.
Най-голямата столова на болницата, отделена за кислорододишащите, беше наблизо. Конуей настани двамата келгиани с група от собствения им вид, погледна с лаком копнеж секцията за старши лекарите и отново се забърза навън за да се погрижи за крепелианина.
За да се стигне столовата за вододишащите трябваха петнадесетина минути по някои от най-претъпканите коридори на болницата. Същества от всички форми и размери пльокаха, гърчеха се и понякога вървяха покрай тях. Конуей пострада леко, понеже го блъсна слоноподобен тралтан, сетне трябваше внимателно да заобиколи едно крехко, изящно ЛТХО, но крепелианинът се държеше като брониран октопод, който върви по яйца — в някои случаи буквално се страхуваше да помръдне. Бълбукащите звуци от костюма му също се бяха усилили значително.
Конуей се постара да го отпусне, като го накара да говори за досегашния си болничен опит, но не постигна голям успех. После рязко завиха зад ъгъла, от страничен коридор насреща им се зададе безобидният насекомоподобен Приликла и…
АМСЛ изпищя:
— Олеле! — и трескаво размаха и осемте си крайника, опитвайки се да хукне назад. Едно от пипалата му удари силно Конуей под коленете и го подкоси. Октоподът се понесе назад по коридора, все още пищейки.
— Какво, по дяволите…! — Възкликна старши лекарят с тон, който в последствие оцени като доста сдържан.
— Вината е изцяло моя, аз го изплаших — каза Приликла и забърза към него. — Удари ли се, докторе?
— Ти си го изплашил…!
Нежното, паякоподобно същество от Цинрус се извини:
— Да, боя се, че е така. Комбинацията от изненада и това, което ми прилича на дълбоко вкоренена ксенофобична невроза, предизвикаха реакция на паника. Много е изплашен, но не си е изтървал напълно нервите. Удари ли се, докторе?
— Пострада само достойнството ми — изръмжа Конуей и се изправи на крака, за да хукне след крепелианина-беглец, който вече беше извън полезрението му и вероятно не би могъл и да го чуе.