По следите на АМСЛ напредваше в бърз зиг-заг, полуспринт и полутанц. На по-висшите от него се обаждаше: „Извинете!“, на равните и по-нисши изръмжаваше: „Марш от пътя ми!“. Почти веднага взе да догонва октопода, като доказа за пореден път колко по-ефикасно е придвижването на два крака вместо на десет и вече го настигаше, когато съществото бързешком хлътна в един склад за чаршафи. Конуей успя да спре пред все още отворената врата, влезе вътре и я тръшна зад гърба си.
Задъхан, но колкото се може по-спокойно, той попита:
— Защо избягахте?
АМСЛ буквално го заля с думи. Транслаторът филтрираше всякакви емоционални следи, но от самата скорост на речта му ставаше ясно, че крепелианинът е изпаднал в истерия и докато слушаше, Конуей се убеди, че емоционалният прочит на Приликла е бил правилен. Ксенофобична невроза без съмнение.
О’Мара ще те унищожи, ако не внимаваш, помисли си мрачно.
Дори и при местните високи нива на толерантност и уважение към останалите, в болницата все пак понякога се проявяваха междурасови проблеми. Потенциално опасни ситуации възникваха в случаи на пренебрежение към другите или неправилното им разбиране, или когато някое същество развиваше ксенофобия дотолкова, че тя да повлияе на професионалната му ефективност, умственото състояние или и двете. Един лекар, земен човек, например, с подсъзнателен страх от паяци не би могъл да се насили да работи с пациент от Цинрус и да се сближи с него в необходимата степен, за да проведе правилно лечение. А ако на някой от цинрусийците, например Приликла, му се наложеше да лекува подобен човек-земянин…
Работа на О’Мара като главен психолог беше да открива и изкоренява такива проблеми — или, ако всичко друго пропадне, да отстранява потенциално опасните индивиди — преди подобни търкания да прераснат в открит конфликт. Конуей не знаеше как О’Мара би реагирал на могъщия грамадански АМСЛ, който бяга в паника от подобно крехко същество като Приликла.
Когато крепелианинът започна да се успокоява, Конуей вдигна ръка, за да го призове към внимание и каза:
— Сега осъзнавам, че доктор Приликла има физическа прилика с вид дребен хищник амфибия, който обитава родния ви свят и че в младостта си сте преживели особено неприятен инцидент с тези животни. Но доктор Приликла не е животно и сходството е чисто визуално. Той не представлява заплаха за вас, напротив, бихте могли да го убиете ако го докоснете невнимателно. Като знаете това — заключи сериозно, — ще се изплашите и ще избягате ли, ако срещнете това същество отново?
— Не знам — отвърна АМСЛ. — Нищо чудно.
Конуей въздъхна. Не можеше да не си припомни първите си седмици в Галактическата болница и ужасните, кошмарни същества, които преследваха съня му. Това, което правеше кошмарите особено страховити беше фактът, че те не са плод на въображението му, а действителни, съвсем реални и в много случаи се намираха недалеч от него.
Никога не беше бягал от тези кошмари, които по-късно му станаха учители, колеги и в крайна сметка приятели. Но, ако трябваше да е честен към себе си, това не беше толкова поради някаква вътрешна твърдост, колкото защото под въздействие на силен уплах Конуей обикновено се парализираше, вместо да хукне да се спасява.
— Мисля, че ще ви трябва психатрично съдействие, докторе — каза меко на крепелианина, — и главният психолог на болницата ще ви помогне. Но бих ви посъветвал да не се консултирате веднага с него. Нека минат седмица-две докато се опитвате да се адаптирате към ситуацията, преди да го посетите. Ще откриете, че ще има по-високо мнение за вас, ако постъпите по този начин…
…и е по-малко вероятно, — добави наум, — да те прати да си събираш багажа като неподходящ за работа в мултирасова болница.
Крепелианинът напусна склада с доста по-голяма охота, след като Конуей му каза, че Приликла е единственият ЖЛНО в болницата в момента и че пътищата им едва ли ще се пресичат по-често от два пъти дневно. Десет минути по-късно АМСЛ беше настанен в басейна за хранене и Конуей най-сетне се насочи към собствената си вечеря по най-краткия възможен път.
СЕДМА ГЛАВА
Имаше късмет да забележи доктор Манън на иначе празна маса в сектора за старши персонал. Конуей беше работил в отделението му преди време. Манън беше земен човек, отдавна вече старши лекар и беше доста напреднал по пътя към статуса на Диагностик. Точно в момента му беше позволено да държи по три информационни касети едновременно — една на тралтански специалист в микрохирургията и две, снети от нискогравитационни ЛТХО й МТХК видове — но при все това реакциите му бяха доста човешки. В момента поглъщаше салата, обърнал поглед към Небесата и тавана на столовата в опит да не гледа онова, което яде. Конуей седна срещу него и издаде симпатизиращ, утвърдителен звук.